— Да, за пари — каза главният инспектор Дейви. — Баща й остави на нейно име огромно състояние. Щом е разбрала, че майка й е омъжена за Майкъл Гормън, тя е съзнала, че женитбата с Конистън не е законна. Помислила си е, че парите няма да останат за нея, защото макар и дъщеря, тя не е била законна. Разбира се, е грешила. Всичко зависи от завещанието. Конистън й беше оставил всичко съвсем ясно и пряко на нейно име. Тя щеше да получи наследството, но не е знаела това.
— Защо е искала така много парите?
— За да купи Ладислав Малиновски — мрачно заяви главният инспектор Дейви. — Той би се оженил за нея заради парите й, но не и без тях. Тя не е глупава и го е разбрала. Но го е искала на всяка цена. Отчаяно е влюбена в него!
— Зная — отвърна мис Марпъл. — Видях лицето й в Бетърси Парк.
— Тя е знаела, че без парите ще го загуби. И тогава е замислила хладнокръвното убийство. Не се е крила, разбира се, тъй като наоколо не е имало никой. Просто е застанала до парапета, стреляла е във въздуха и е извикала, а когато Майкъл Гормън изтичал от хотела на улицата, тя го застреляла отблизо и продължила да вика. Нямала представа, че ще заподозрат младия Ладислав. Взела неговия пистолет, тъй като това е било единственият начин, по който е могла да се снабди с оръжие. Никога не е допускала, че в тази нощ той ще е някъде наблизо. Мислела е, че всичко ще бъде приписано на някого, който се е възползвал от мъглата. Да, била е съвсем хладнокръвна. Но след убийството се беше изплашила. А майка й се боеше за нея…
— Какво ще правите сега?
— Зная, че го е извършила — каза Таткото. — Но нямам доказателства. Може би ще има късмета на начинаещите… Съдът ще вземе предвид, че момичето е много младо, нещастно в живота, а е много красиво.
— Да — отвърна мис Марпъл. — Децата на Луцифер обикновено са много красиви и както знаем, разцъфтяват като лаврови дървета.
— Но както ви казах, сигурно няма да се стигне дотам. Няма доказателства, вас биха ви извикали като свидетелка и вие ще трябва да повторите онова, което каза майката.
— Зная — отговори мис Марпъл. — Но нарочно ми го каза, нали? За себе си избра смъртта срещу свободата на своята дъщеря. Каза ми го като предсмъртно желание…
Вратата, свързваща стаята със спалнята се отвори. Влезе Елвира Блейк. Беше облечена в бледосиня права рокля. Русата й коса падаше от двете страни на лицето й. Приличаше на ангел от примитивните италиански картини. Тя погледна единия, след това другия.
— Чух шум от кола и викове на хора… Катастрофа ли е станала?
— Съжалявам, че трябва да ви съобщя, мис Блейк — каза главният инспектор Дейви. — Майка ви е мъртва!
Елвира си пое дълбоко дъх и каза:
— О, не!
Това беше плах и неуверен протест.
— Преди да избяга — рече главният инспектор, — защото това беше бягство, тя призна, че е убила Майкъл Гормън.
— Искате да кажете… — промълви тя, — че е била тя…?
— Да — отговори Таткото. — Тя каза така. Ще добавите ли нещо?
Елвира го изгледа продължително и поклати съвсем леко глава.
— Не — отговори тя. — Нямам какво да добавя.
След това се обърна и излезе от стаята.
— Е — забеляза мис Марпъл, — смятате ли да я оставите да се измъкне по този начин?
Настъпи пауза, а после Таткото удари с юмрук по масата.
— Не! — изрева той. — Не, за бога, няма!
Мис Марпъл кимна бавно и тържествено с глава.
— Бог да се смили над душата й — каза тя.