Адамс погледна чашата си с надежда, че в малката вдлъбнатинка на дъното е останала още една капка — но нямаше. „Нищо не е загубено“ — помисли си. Тази вечер беше доказателство за това. Планът му беше добър, дори повече — безупречен. Никой не подозираше какво става. Освен това сега бяха прекалено заети да умуват къде са се провалили и как са допуснали близо двеста техни съграждани да бъдат убити посред бял ден. Те бяха просто банда убийци и последните терористични нападения доказваха, че методите им само насърчават врага.
— Това е голяма крачка — каза Ърнес, докато прибираше кредитната си карта в портфейла. — Сигурен ли си, че искаш да го направим?
— Стига, Кени — измърмори Адамс, като погледна другия юрист. — Никога не съм се съмнявал в решителността ти.
— Искам само да съм сигурен — усмихна се широко Ърнес. — Някои много влиятелни хора ще бъдат крайно недоволни.
— Не се съмнявам. Сигурен ли си, че ти си готов да участваш?
Адвокатът се замисли за момент, преди да отговори:
— Готов съм за всяко ново предизвикателство. Кауза, в която да вярвам. Натрупал съм неприлично богатство. Сега искам да направя нещо добро.
Адамс вдигна вежди:
— Като Удуърд и Бърнстийн в „Уотъргейт“ ли?
— Да, само дето ти ще си тайният информатор.
— Да се надяваме, че няма да чакам до деветдесет, за да разкрия ролята си.
— Ако преценката ми е правилна, а тя обикновено е, няма да се наложи да чакаш повече от две години. Дотогава ще съм уредил всичко и ти ще станеш герой.
— Само за някои.
Ърнес избута стола си назад и стана.
— Майната им…
Адамс се засмя и се изправи. Бялата салфетка падна от скута му.
— Сериозно говоря. Майната им. Тия фашисти никога няма да осъзнаят грешката си, затова да вървят по дяволите.
— Прав си — съгласи се Адамс и се усмихна глуповато. Постави ръка на рамото на приятеля си, беше почти с една глава по-висок от него. — Ти си печен пич, Кени. Благодарен съм ти.
— За мен е удоволствие да ти помогна, Глен. Живеем в странни времена. Ако не отстояваме позициите си сега, каква страна ще оставим за децата си?
Двамата минаха през бара на път към външната врата. Адамс погледна бутилките зад плота и в устата му се събра слюнка като на някое от кучетата на Павлов. Забави крачка и потърка корема си.
— Искаш ли да гаврътнем още по едно, преди да отидем да спим?
Ърнес рязко спря, погледна приятеля си със строгото изражение, което обикновено пазеше за клиентите си, и предупреди:
— Мисля, че пиеш прекалено.
Адамс нервно отмести поглед и се изкиска:
— Хайде бе, Кени. Веднъж и аз да дойда в Ню Йорк. Какво лошо има, че искам малко да се сгрея?
— Нищо, ако си търговец на автомобилни гуми от дълбоката провинция, но ти, приятелю, си сериозен човек. Движиш се по опасен ръб. Едно подхлъзване и… край.
Ърнес плесна с ръце, за да наблегне на предупреждението.
— Много добре знам какво правя.
— Не съм убеден. Ако искаш да доведем нещата докрай, ще трябва да намалиш пиенето.
— Е, не твърдя, че не обичам да си пийвам — безгрижно призна Адамс, — но поне няма да карам. Сега само се опитвам да освободя напрежението.
— Да, виждам и като приятел ти казвам да се въздържаш. Това е сериозна работа. Ако провалиш нещата или не изиграеш картите си както трябва, можеш да отидеш в затвора или дори по-лошо.
— Ясно, ясно — Адамс вдигна малко сконфузено ръце.
— Добре, защото ще те наблюдавам. Хайде, ще те изпратя до колата. Трябва да се прибера и да обмисля нещата, преди да си легна.
3.
Адамс и Ърнес, с чадъри в ръце, спряха под малкия навес пред ресторанта. Заоглеждаха мокрите прозорци на най-близките коли за табелки с имената си. Адамс извади късмет. Колата му беше на няколко метра от входа. Ърнес си взе набързо довиждане и заподскача между локвите. Спираше пред всеки автомобил да търси името си. Адамс бързо прецени как да мине, за да се измокри минимално, и се затича към задната врата на линкълна си. Отвори, сви чадъра си и се настани на задната седалка.
Шофьорът кимна и попита учтиво:
— Към хотела ли, господине?
Адамс се изкушаваше да попита дали знае някой хубав бар, но реши да не прекалява. Предупреждението на Ърнес бе наранило гордостта му.
— Да, към хотела, ако обичате.
Разсеяно се загледа към прозореца и заразмишлява как би могъл да оправдае удоволствието, което получаваше от чашка коняк или бутилка хубаво вино. Ърнес не разбираше. Той беше твърде обсебен от кариерата си и не признаваше малките радости в живота. Този човек нямаше друго любимо занимание или интерес извън правото.