Брам скочи на крака и я целуна по бузата.
— Рори, радвам се да те видя. Красива както винаги. Хареса ли ти обядът?
— Много. Не мога да повярвам, че вие двамата седите на една маса без заредени пистолети.
— Моят е в чантата – рече Джорджи с усмивката на Скутър.
Брам обви ръка около рамото на Джорджи.
— Всичко това остана в миналото. Отдавна сключихме мир.
— Наистина ли? – Рори бутна нагоре дръжката на чантата си и измери Брам с дълъг изпитателен поглед. – Грижи се за Джорджи. В този град свестните хора се броят на пръсти и не можем да си позволим да изгубим един от тях. – Кимна, извърна се и закрачи към изхода.
Мазната усмивка на Брам помръкна. Изгледа кръвнишки Джорджи.
— Откога двете с Рори сте такива близки приятелки?
— Не сме.
Без да си даде труд да се извини, той хукна след Рори.
Както винаги, компанията на Брам беше изтощителна и Джорджи се зарадва, че разполага с няколко минути да се съвземе. Десертът пристигна и стомахът й се разбунтува. Младата жена отвърна очи и си припомни деня, когато баща й даде пилотния сценарий на „Скип и Скутър”. Тогава не подозираше, че животът й ще се промени завинаги.
Типична ситуационна комедия, пълна с шеги и трикове. Всичко си беше на мястото. Скутър Браун бе смело четиринайсетгодишно сираче, което един ден се появява в разкошния дом на семейство Скофийлд в Чикаго, в елитен квартал на Северния бряг. Скутър не иска да живее с приемни родители и се опитва да открие доведената си сестра, работила някога там, но отдавна изчезнала. Скутър няма къде да отиде, затова се крие в разкошното имение, където е открита от праволинейния и порядъчен петнайсетгодишен Скип, наследник на богатството на фамилията Скофийлд. Той, заедно с прислугата, неволно се забърка в заговор, чиято цел е да я скрият от родителите му.
Никой не очакваше ситкомът да продължи повече от един сезон, но избраните актьори играеха удивително добре, а въодушевените от първоначалния успех сценаристи измисляха все нови и нови заплетени ситуации. Освен това характерите на героите, отначало доста схематични, се развиваха и задълбочаваха.
Джорджи се усмихна злобно на Брам.
— Подмаза ли се на Рори?
— Отидох да си купя цигари.
— Да бе, сигурно.
— Да купя цигари и да се подмажа. Обичам да върша по няколко работи наведнъж. Е, свърши ли най-сетне този дяволски обяд?
— Още преди да е започнал.
Брам настоя да изчака в ресторанта с нея, докато момчето докара колата й. Джорджи се стегна и се подготви за предстоящото изпитание. И наистина, щом се появиха на тротоара, чакалите ги наобиколиха. Брам обви закрилнически ръка около раменете й – тя едва се сдържа да не я ухапе – вдигна другата си ръка и се усмихна ослепително пред обективите.
— Беше просто обяд на двама стари приятели – обясни той, надвиквайки глъчката. – Не си правете прибързани заключения.
— Но нали двамата се мразите!
— Заровихте ли томахавката?
— Срещате ли се?
— Джорджи, говори ли с Ланс? Той знае ли, че излизаш с Брам?
Брам изобрази печална гримаса, която тя знаеше, че е абсолютно фалшива.
— По-кротко, момчета. Беше само един обяд. И не обръщайте внимание на слуховете за продължение на „Скип и Скутър”. Това няма да се случи.
Продължение на сериала?
Папараците полудяха.
— Има ли вече сценарий?
— Останалите актьори съгласиха ли се да участват?
— Кога започват снимките?
Брам разблъска тълпата и я поведе към колата й. Тя се опита да затисне пръстите му с вратата, но той се оказа прекалено чевръст. Докато потегляше, Джорджи се насили да се усмихне и да помаха на репортерите, но в мига, в който ги изгуби от поглед, изкрещя с все сили.
Нямаше никакво продължение на сериала, нито каквито и да било слухове. Брам си го бе измислил, за да й натрие носа.
3
Събота сутринта Джорджи паркира колата си съвсем наблизо до „Темескал Каньон Роуд”, зад прашно синьо бентли и червен мерцедес роудстър. Тъй като папараците още спяха след среднощното бдение пред нощните клубове, днес никой не й досаждаше.
— Закъсня! – възкликна Саша, когато Джорджи излезе от колата. – Не си могла да се откъснеш от прегръдките на Брамуел Шепърд?
— Да бе, как ли пък не!
Джорджи затръшна вратата на колата.
Саша се разсмя. Както винаги, изглеждаше невероятно – висока, стройна и гъвкава като тръстика, облечена в късо бяло яке с качулка и сив панталон. Беше завързала черните си коси на конска опашка, а половината й лице бе скрито под широка розова козирка.
— Не обръщай внимание на Саша. – Ейприл, най-възрастната и най-разумната от най-близките й приятелки, днес носеше черна тениска от последното турне на съпруга си. – Самата тя пристигна преди трийсет секунди.