Тя наклони глава към него. Огромните й зелени очи бяха пълни с печал.
— Крайният срок изтече. Навярно Джейд вече е получила ролята на Хелън.
Брам взе едно камъче и го потърка между пръстите си.
— Не я получи.
— О? И защо?
Повече не можеше да отлага неизбежното.
— Защото никой не й я е предлагал.
Джорджи рязко изправи глава. Брам запрати камъка към вълните.
— Излъгах те.
Ръцете й се свиха в юмруци.
Той нямаше смелост да я погледне в очите.
— Направих го от добри намерения.
Устните й се извиха в горчива усмивка.
— Ти си истински негодник, нали?
— Точно така! Нали ти казах, че съм такъв!
Джорджи скочи толкова устремно, че разлетелият се пясък ужили прасците му. Брам също скочи и хукна след нея.
— Помисли си, Джорджи. Сега, когато ти показах истинското си лице, нищо не стои на пътя ти. Ролята е твоя и след това, което направих, можеш да я приемеш, без да се тормозиш, че ще затънеш в някаква шибана емоционална каша. Би трябвало да се радваш, че те излъгах.
Той говореше, но не вярваше на нито една своя дума. Нито пък тя.
— Прибирам се – отсече Джорджи и ускори крачки, но Брам я настигна.
— Аз… сигурен съм, че онзи тип там е насочил фотоапарата си към нас. Първо трябва малко да се погушкаме.
— Гушкай се сам. – Изпод петите й се разлетя пясък.
Той я прегърна през раменете, принуждавайки я да забави крачка. Със същия успех би могъл да прегърне кактус.
Щеше да се наложи да заснеме филма без нея. Ще намерят друга актриса, може би не толкова блестяща, но достатъчно добра. Бедата беше в това, че всички искаха Джорджи, а работата му на продуцент беше да направи невъзможното възможно. Не можеше да им позволи – на Рори, Ханк, на най-незначителния член от екипа – да видят, че не се справя със задълженията си.
Стигнаха до къщата, когато първата светкавица проряза небето над разбунения океан. Брам сграбчи китката й и я застави да спре тъкмо когато Джорджи се канеше да се изкачи по стъпалата към терасата.
— Джорджи… – Въздухът очевидно не достигаше в дробовете му. – Не зная как да ти го кажа…
Вятърът разпиля кичур коса върху лицето й. Тя го отметна и наклони глава. Той пусна китката й.
— Аз… липсваше ми през изминалите няколко седмици. Повече, отколкото съм си представял. – Киселина прогаряше стомаха му, сърцето му биеше учестено. – Помогни ми.
— Не разбирам какво се опитваш да кажеш.
— Ами… не осъзнавах колко много съм свикнал с теб, докато не си тръгна. Ние двамата… мислех, че това помежду ни е само едно страхотно приятелство, но… не зная как да го кажа. – Някаква тента изплющя силно под напора на вятъра. – Може би… съм се влюбил в теб.
Тя се втренчи изумено в него.
— Каква ирония, нали? Тъкмо когато ти успя да преодолееш чувствата си към мен и ето, че аз… иска ми се да не беше успяла.
— Не ти вярвам.
— Онази лъжа за Джейд. Беше малко отчаян ход, нали? Предполагам, че не съм искал… да призная истинските си чувства.
— И какви са истинските ти чувства, Брам? Ще трябва да ми ги обясниш, защото нищо не разбирам.
— Знаеш за какво говоря.
Очевидно й бе писнало от шикалкавенето му, защото Джорджи се обърна и се насочи към късата стълба.
— Знаеш ли, всичко започна точно тук – извика той след нея. – Не преди петнайсет или шестнайсет години по време на снимките на „Скип и Скутър”, а точно тук, на терасата на Трев преди три месеца. Ти и аз. – Тя се спря на горното стъпало и сведе поглед към него. Той взе по две стъпала наведнъж, за да стигне до нея. – Откакто се събудихме в онази хотелска стая в Лас Вегас, ние продължаваме да се возим на това безумно виенско колело. – Порив на вятъра подхвана и понесе един вестник по терасата. – Аз продължавах да мисля, че ти си най-добрият приятел, който някога съм имал, но сега вече осъзнавам, че помежду ни има нещо много повече от приятелство.
— Секс.
Брам усети пристъп на гняв.
— Разбира се, че има и секс, но това не е всичко. Ние не изпитваме нужда да се преструваме един пред друг. Ние… се разбираме. – Той пое дълбоко дъх и се насили да премине към следващата част, при все че се ненавиждаше за това, което щеше да каже. – Аз дори обмислям… само обмислям. Твоята идея за… – сякаш огромен юмрук стисна гърдите му – да си имаме бебе. – Тя издаде тих, непонятен звук. Брам се хвърли с главата напред. – Разбира се, още далеч не съм готов да я осъществим. Само казвам… само казвам, че съм готов да я обсъдим.