— Успах се – оправда се Саша. – На младите момичета често им се случва.
Ейприл беше в началото на петдесетте, но все още красива, с дръзки черти и драматично лице с волева брадичка. От нея сякаш се излъчваше някакво сияние на заслужено удовлетворение. Тя от години беше моден стилист на Джорджи, но което беше по-важно – и нейна скъпа приятелка. Ейприл отметна назад русата си коса с изсветлени прави кичури и се усмихна мило на Саша.
— А пък аз спах като къпана. Вярно, че миналата нощ правих фантастичен секс.
Саша се намръщи.
— Е, да, и аз щях да правя фантастичен секс, ако бях омъжена за Джак Пейтриът.
— Но не си, нали? – ухили се Ейприл самодоволно.
Преди трийсет години Ейприл беше прочута рокендрол групарка, но отдавна бе оставила зад гърба си онези безумни години, изпълнени с наркотици, алкохол и разюздан секс. Сега тя беше омъжена за легендарния рокаджия Джак Пейтриът, майка на известен куотърбек от НФЛ, а наскоро стана и баба. Вече не работеше като моден стилист, освен когато правеше лична услуга на приятелката си Джорджи.
Джорджи затъкна косата зад ушите си и нахлупи ниско бейзболната шапка. Извади от багажника на колата раницата с бутилките с минерална вода. Тя беше единствената от тях, която нямаше нищо против да носи раница, затова мъкнеше цялата вода. Това всъщност беше идеален начин да изгори излишните калории, нещо, което приятелките й се опитваха да я убедят да не прави, след като толкова бе отслабнала, но Джорджи не се предаваше.
Понякога се питаше как ли се справяха с живота жените, които нямат приятелки. Самата тя вярваше безусловно на своите, които никога не я бяха подвеждали, макар че живееха в различни градове и тези съботни походи ставаха все по-редки. Саша живееше в Чикаго, Ейприл – в Лос Анджелис, но прекарваше по-голяма част от времето си в семейната ферма в Тенеси. Мег Коранда, най-малката от всички, беше на едно от пътешествията си, при това никой не знаеше къде точно.
Саша ги поведе по пътеката през гората. Този път не крачеше с убийственото си темпо, за да не изостава Джорджи, която преди водеше групата.
— Разкажи ни точно какво се случи с Брам – поде тя.
— Честно, Джорджи, къде ти е бил умът? – намръщи се Ейприл.
— Срещата беше чиста случайност. – Джорджи нагласи раницата. – Поне що се отнася до мен. И абсолютно планирано от негова страна.
Тя им разказа за плана си да започне да излиза с различни по-представителни мъже, което обясняваше случилото се в „Айви”. Не спомена за предложението за брак, което бе направила на Тревър, не защото не им се доверяваше – за разлика от Ланс тези жени никога нямаше да я предадат – но просто не искаше най-добрите й приятелки да узнаят, че е по-жалка, отколкото можеха да предположат. Когато стигнаха до откритото било на каньона, Джорджи едва смогваше да си поеме дъх.
Слънчевите лъчи бяха стопили и последните остатъци от утринната прохлада и пред погледите им се откриваше цялото крайбрежие от залива Санта Моника до Малибу. Жените спряха за минута, за да съблекат якетата си и да завържат ръкавите им около талиите. Саша извади две шоколадови блокчета и небрежно подаде едното на Джорджи, но приятелката й отказа.
— Сутринта закусих. Честна дума.
— Една лъжица йогурт? – усъмни се Ейприл.
— Цяла кофичка. Вече съм по-добре. Наистина.
Но те не й повярваха.
— Е, аз пък умирам от глад – заяви Саша и захапа лакомо блокчето.
Докато дъвчеше с наслада, нито Джорджи, нито Ейприл не сметнаха за нужно да изтъкнат, че Саша Холидей, основателка на фирмата за здравословно хранене „Холидей Хелти Ийтинг”, по-скоро би трябвало да похапва парче плод или енергиен „Холидей Пауър Бар”, вместо да преживя „Милки Уей”. Саша беше тайна почитателка на вредни висококалорични храни, но за това знаеха само те. Не че се отразяваше на идеалната й фигура.
Саша пъхна опаковката в деколтето на тениската и еластичният плат се изду.
— Нека го обсъдим. Може би идеята да се срещаш с Брам не е чак толкова лоша. Това определено ще отвлече вниманието на всички от клюките за Ланс и светицата Джейд. – Отхапа от блокчето. – Освен това Брам Шепърд все още е най-хитовото лошо момче в града.
Джорджи не можеше да понася някой да направи дори и смътен комплимент по адрес на Брам.
— Не е такъв хит в бокс офис класациите – изтъкна Джорджи. – Имах късмет, че неговият наркодилър не цъфна по време на обяда.
Саша пъхна остатъка от шоколада в устата си и отиде зад гърба на Джорджи, за да извади от раницата бутилка с вода.