Тя поглъщаше лицето му с огромните си очи, а той искаше да й се разкрещи, да й каже, че е долен лъжец, да не бъде толкова дяволски доверчива. Вместо това се постара да избута настрани последните жалки останки от честта си и се втурна към големия шибан финал.
— Аз… съм влюбен в теб, Джорджи. Истински.
Тя притисна пръсти към устните си. Оглушителна гръмотевица разтърси верандата.
— Истински? – прошепна Джорджи.
Дъждовните капки жилеха лицето му като остри камъчета.
Тя стоеше неподвижно. Просто стоеше там. И тогава устните й пророниха името му.
— Брам… – Разтвори ръце и се хвърли към него. Обви ръце около гърдите му, плъзна крака между неговите и тъкмо когато на Брам му идеше да завие високо от срам заради гадостта, която бе сторил… точно в този миг коляното й рязко се изстреля нагоре и се заби с все сила между слабините му.
През агонизиращата пелена на болката до ушите му достигнаха две думи.
— Ти, копеле!
Ревът на вятъра… трополенето на боси нозе по верандата… хлопването на вратата, когато тя изчезна вътре… И звуците на тежкото му накъсано дишане. Брам се вкопчи в ръба на каменното перило, за да не припадне. Вратата отново се отвори и ключовете за колата му прелетяха над перилото на верандата и потънаха в пясъка.
Бурята се разрази с пълна сила.
Джорджи се облегна на вратата, притиснала конвулсивно ръце към корема, за да не изригнат врящите й вътрешности през кожата навън. Дъждът плющеше безмилостно по прозорците. Брам не се бе променил. Той, както и преди, беше използвач и манипулатор, преструвайки се, че й предлага това, за което Джорджи копнееше най-силно, за да се сдобие с това, за което той жадуваше.
Бурята навън вилнееше, ала тази в душата й бе много по-свирепа.
Фалшивият й брак бе приключил, нямаше да има приятелски развод. Никакви Деми Мур и Брус Уилис. Този път публичното унижение щеше да бъде много по-ужасно и непоносимо. Но на Джорджи не й пукаше. Повече нямаше да позира и да се усмихва пред обективите. И никога нямаше да бъде дръзката и смела Скутър Браун, момичето способно да се измъкне от всякаква беда с усмивка и поредното остроумие. Тя беше жена от плът и кръв, жена, която най-безсъвестно бяха предали.
И този път щеше да съумее да си отмъсти.
Когато отново си възвърна способността да се движи, Брам се затътри, олюлявайки се, надолу по плажа и се хвърли в океана. Глух и сляп за яростните вълни и коварното подводно течение, той се замоли водата да отмие греховете му. През целия си живот бе интригантствал и манипулирал, но никога не бе вършил нещо толкова низко и подло, както сега, когато се бе опитал да измами човека, който най-малко го заслужаваше.
Младият мъж видя застрашително приближаващата се вълна – огромна надвиснала водна кула – малко преди да се стовари отгоре му. Водната стихия го помете и завъртя. Той потъна, водата нахлу в гърлото му, задави се, показа се на повърхността за миг, сетне отново потъна. Пясъкът одраска лакътя му, нещо остро се заби в крака му. Силите му отслабваха. Дробовете му изгаряха. Течението го подхвана и понесе – нагоре, надолу, той изгуби посоката – себичен воден поток, следващ безстрастно своя курс, без да се интересува от жертвата.
Брам изскочи на повърхността, зърна брега, но безмилостната паст отново го затегли към тъмните си глъбини. Джорджи бе станала негова съвест, любовница, ангел хранител, неговият най-добър приятел. Неговата любов.
Тялото му се изстреля към светлината – блещукащо сияние в съзнанието му. Брам жадно се опита да си поеме глътка въздух, потъна отново, стигна до дъното. Той я обичаше.
Течението отново го подхвана и замята – непотребна човешка отломка, чиято житейска цел бяха единствено собствените й удоволствия.
Пред него изникна образът на Джорджи, обгърна го, издигна го нагоре и го затегли към брега, докато краката му не докоснаха спасителното дъно. Всичко в него кървеше – лакътят, кракът, сърцето. Брам излезе залитайки от водата и рухна на пясъка.
26
Тя бе заключила вратата. Брам имаше чувството, че са одрали кожата му, че прекрасната фасада, зад която се криеше, беше безпощадно пометена от вълните, за да разкрие цялата грозота зад нея. Върна се, препъвайки се, на плажа, смъкна подгизналата тениска и я притисна към кървящия лакът. Намери ключовете за колата в пясъка, но ключът за къщата на Трев беше на отделен ключодържател и никъде не успя да го открие. След последния безплоден опит да накара Джорджи да отвори вратата той се отказа.