Папараците бяха изчезнали. Треперещ и кървящ, Брам се добра до колата и през бурята подкара по дългия път към дома. Не можеше да си представи как ще я накара да разбере това, което току-що се бе случило. Тя никога нямаше да му повярва. А и как да повярва? Той бе превърнал дори желанието й да има дете в разменна монета.
Цялата тежест на катастрофата, която сам бе предизвикал, се стовари със смазваща сила отгоре му. Не можеше да си поеме дъх. Какво, дявол да го вземе, бе сторил и как щеше да го поправи? Със сигурност не и с поредното телефонно съобщение.
Но след като се прибра у дома, не се сдържа и й позвъни. Когато гласовата й поща се включи, думите се изляха като поток от устата му:
— Джорджи, обичам те. Не така, както ти казах по-рано, а истински. Зная, че отстрани може би изглежда фалшиво, но сега осъзнах това, което не разбирах до днес… – Продължи да говори, заплиташе думи и мисли, опитвайки се да й обясни. Ала се провали най-безславно и накрая осъзна, че окончателно е съсипал всичко.
Джорджи изслуша всяка сричка от съобщението, всяка лъжа. Думите прогаряха плътта й, оставяйки кървави следи. Яростта й не знаеше граници. Щеше да го накара да си плати. Той й бе отнел това, което искаше най-много, и сега тя щеше да направи същото с него.
Вечерта, след като се почисти надве-натри, но с прояснена глава, Брам подкара отново към Малибу. Папараците навярно смятаха, че той още е на плажа, защото на алеята пред портата не се виждаше нито един сув. Беше решил да строши вратата, ако тя не го пуснеше в къщата, макар да се съмняваше, че това ще умилостиви сърцето й. Пътьом й купи цветя, като че ли десетина рози можеха да променят нещо. А после се отби да избере няколко плода манго, защото си спомни, че тя ги обича. Добави и снежнобяло плюшено мече, стиснало червено сърце между лапите си. Но когато излезе от магазина, осъзна, че това е подарък, какъвто би поднесъл някой влюбен гимназист, и го пъхна в кошчето за боклук.
Когато пристигна, видя, че къщата е тъмна, а колата й не е в гаража. Брам се помота известно време наоколо с надеждата, че Джорджи ще се върне, макар да подозираше, че това няма да стане. Накрая се запъти към Санта Моника, с пълната с цветя и плодове кола.
Спря пред къщата на Пол и огледа улицата с надеждата да види колата на Джорджи, но напразно. Тъстът му бе последният човек, с когото искаше да се срещне, и Брам се поколеба дали да не се върне, но най-вероятно беше да открие Джорджи при баща й.
Брам не се бе виждал с бащата на Джорджи от вечерта на сватбеното парти и откритата неприязън, с която той го посрещна, попари всякаква надежда, че ще му помогне.
Пол го измери с презрителен поглед и процеди през стиснатите си устни:
— Златното момче прилича на мокра кокошка.
— Да, денят беше дъждовен. Както и месецът.
Брам очакваше Пол да затръшне вратата под носа му и се смая, когато домакинът го покани вътре.
— Искаш ли питие?
Брам отчаяно копнееше за чаша алкохол – сигурен признак, че не бива да рискува.
— Да ти се намира кафе?
— Ще изровя.
Брам последва Пол в кухнята, не знаейки какво да прави с ръцете си. Имаше чувството, че са прекалено големи за тялото му, като че ли принадлежат на друг човек.
— Виждал ли си Джорджи? – успя да изстиска накрая.
— Ти си неин съпруг. Ти би трябвало да знаеш къде е тя.
— Да, но…
Пол завъртя крана.
— Какво правиш тук?
— Предполагам, че вече знаеш.
— Нищо, пак ми разкажи.
И Брам го направи. Докато кафето се вареше, той призна на Пол за случилото се в Лас Вегас, но установи, че Джорджи вече бе споделила всичко с баща си.
— Освен това зная, че Джорджи е заминала за Мексико, защото е смятала, че започва твърде много да се привързва към теб. – Пол извади от шкафа яркооранжева чаша.
— Повярвай ми – поде Брам горчиво, – не това е проблемът сега. Какво още ти каза тя?
— Известно ми е за видеозаписа с пробата й за ролята, както и че тя се е отказала да играе Хелън.
— Това е безумие, Пол. Тя е изумителна. – Той разтърка очите си. – Всички сме я подценявали. И ние попаднахме в капана на публиката, която искаше да я гледа само в различни варианти на Скутър. Ще ти изпратя копие от записа, за да го видиш и ти.
— Ако Джорджи е искала да го видя, щеше да ми го покаже.
— Сигурно е приятно, когато можеш да си позволиш лукса да бъдеш благороден.
— Някой път не е зле и ти да опиташ. – Пол напълни чашата и му я подаде. – Разкажи ми останалото.
Брам му описа посещението на Рори и реакцията на инвеститора и режисьора при отказа на Джорджи.
— Те знаят, че аз съм виновен, искат я за ролята и очакват да я убедя да участва във филма.