Чакалът най-после излезе от гробището, притиснал мобилния телефон до ухото си. Изпуши още една цигара, огледа се за последен път наоколо, после се качи в колата си и потегли.
Джорджи шофираше без посока, чувстваше се празна, ядът в душата й не бе стихнал, още не бе намерила покой, но сега бе наясно със себе си. Накрая се озова на булевард „Линкълн”, в някакъв съмнителен квартал в Санта Моника, пълен със салони за масаж и секс магазини. Спря пред затворен магазин за резервни части, извади от багажника сака с камерата и закрачи по тротоара. Никога досега не бе попадала сама през нощта в опасен квартал, но дори и не й хрумна да се изплаши.
Не след дълго откри това, което търсеше – тийнейджърка, с изрусена коса и угаснал поглед. Приближи я внимателно.
— Казвам се Джорджи – заговори тихо. – И снимам филми. Може ли да поговоря с теб?
Два дни по-късно Чаз се появи в къщата на плажа. Джорджи седеше пред компютъра и от сутринта преглеждаше заснетия материал. Дори не си бе взела душ. Спорът избухна още щом Арън отвори вратата.
— Проследила си ме! – чу го Джорджи да възкликва. – Ти не искаш да отидеш с колата дори до супермаркета, а си ме проследила през целия път до Малибу?
— Пусни ме да вляза – нареди Чаз.
— Няма начин! – тросна се той. – Върви си у дома.
— Никъде не отивам, преди да говоря с нея.
— Само през трупа ми.
— О, моооля те, сякаш можеш да ме спреш. – Чаз профуча покрай него и много скоро се озова в стаята за гости, където Джорджи бе разположила оборудването си. Беше облечена цялата в черно – от главата до джапанките – като истински ангел на отмъщението. – Знаеш ли какъв ти е проблемът? – подхвана тя без всякакво предисловие. – На теб не ти пука за хората.
Джорджи почти не бе спала и се чувстваше твърде изтощена, за да се разправя с Чаз.
— Брам от две вечери не се е прибирал у дома от студиото – продължи атаката си момичето. – Той е нещастен и всичко е заради теб. Няма да се изненадам, ако отново посегне към наркотиците. – Когато Джорджи не отговори, устремният плам на Чаз отстъпи пред несигурността. – Зная, че си влюбена в него. Нали така, Арън? Защо просто не се върнеш при Брам? Тогава всичко ще бъде наред.
— Чаз, остави я на мира – каза Арън и пристъпи зад Джорджи.
Тя никога не си бе представяла, че Арън ще се превърне в толкова свиреп закрилник. Изглежда, загубата на тегло му бе дала много повече увереност. Във вторник, когато Мел Дъфи обяви в таблоидите за телефонното обаждане на Джорджи, Арън се впусна в ожесточена атака и публикува ярко и убедително опровержение, без дори да се допита до нея. Тя му каза, че Мел не е излъгал и вече не я е грижа, но Арън отказа да я слуша.
Беше й много по-лесно да се заяде със слабостите на Чаз, отколкото да мисли за собствените си.
— Обикновено тези, които постоянно си пъхат носа в хорските работи, не искат да се оправят със собствените си провали и бъркотии.
Чаз настръхна и тутакси мина в настъпление:
— Всичко в моя живот си е съвсем наред!
— Тогава защо вече не си в кулинарното училище? Доколкото зная, дори не си надникнала в онези учебници.
— Чаз е прекалено заета, за да й остава време за учене – вметна Арън злъчно. – Поне тя така твърди.
— Аз пък мисля, че те е страх да излезеш извън границите на безопасното си съществуване, защото се ужасяваш, че някак си отново ще се озовеш на улицата. – В мига, в който думите излетяха от устата й, Джорджи съжали, че неволно е предала доверието на Чаз. Почувства се зле и се засрами от себе си. – Извинявай, аз…
— О, престани да ме гледаш така – ядоса се момичето. – Арън знае.
Наистина ли знаеше? Джорджи не го очакваше.
— Ако Чаз не учи – заговори Арън, – няма защо да се притеснява, че ще я скъсат. Тя просто се страхува.
— Пълни глупости!
Джорджи се предаде.
— Твърде съм уморена, за да се разправям сега с теб. Върви си.
Чаз, естествено, не помръдна от мястото си. Вместо това огледа недоволно Джорджи.
— Струва ми се, че пак си отслабнала.
— Напоследък нищо не ми се услажда.
— Сега ще се погрижим за това.
Чаз се втурна в кухнята, където дълго трополя, тряска вратите на шкафовете, отваря и затваря хладилника. Накрая отново се появи и постави пред Джорджи чиния с хрупкава, свежа салата и апетитно димяща купа с макарони със сирене. Топлата храна засити стомаха й и я накара да се отпусне, но най-благотворно й подействаха присъствието и грижите на Чаз.
Джорджи вдигна голяма патърдия, докато се опитваше да убеди Чаз да нахлузи един от банските й и да отиде на плажа.