— Не всички. Аз провалих отношенията си с теб и ти причиних огромна болка, забрави ли? На теб, най-важният човек в живота ми. – Притисна я към френските прозорци. – И се опитвам да поправя стореното.
— И как? – изсумтя презрително тя.
Брам впи поглед в нея. В потъмнелите му очи се отразяваше цялата мъка на изтерзаната му душа – игра, достойна за отличник от „Актърс Студио”.
— Обичам те, Джорджи.
Пред очите й избухнаха фойерверки.
— И защо така изведнъж те осени?
— Защото те обичам. Защото ти си ти.
— Звучиш искрено. Изглеждаш искрен – процеди тя саркастично и бутна ръката му. – Но не вярвам на нито една твоя дума.
Някой по-малко циничен може би щеше да повярва на искрената болка, стаена в ъгълчето на устата му.
— Това, което се случи през онзи ден на плажа… – поде Брам. – Разбирам колко грозно и отвратително беше, но случилото се ме накара да прогледна и да проумея това, което отдавна трябваше да осъзная.
— Ау, какво просветление!
— Знаех, че няма да ми повярваш и дори не мога да те виня. – Пъхна ръце в джобовете. – Само ме изслушай, Джорджи. Избрахме актриса за ролята на Хелън. Всичко е решено. Какви скрити мотиви вече бих могъл да имам?
Повече нямаше да има никакви мълчаливи страдания, последвали раздялата й с Ланс. Думите изригнаха от устата й:
— Да започнем с кариерата ти. Преди три месеца и половина аз бях човек, готов на всякакви жертви, за да запазя имиджа си, също както теб сега. Съмнителното ти минало застрашаваше бъдещето ти и ти ме използва, за да изчистя репутацията ти.
— Това не…
— „Къща на дървото” не е единственият важен проект в живота ти. Филмът е само първата част от внимателно планирана стратегия, за да се утвърдиш в очите на публиката като уважаван актьор и продуцент.
— Нищо лошо няма в това, да имаш амбиции.
— Има, ако искаш да се възползваш от мен, за да си излъскаш имиджа, за да те обявят за господин Надеждност.
— Това е Холивуд, Джорджи! Обетована земя за разведените. Кой, по дяволите – освен Рори Кийн – се интересува дали ще останем женени?
— Рори Кийн. Точно така!
— Наистина ли мислиш, че искам нашият брак да продължи само за да не загубя доброто мнение на Рори?
— Не е ли така? Не бяха ли всичките ти усилия посветени точно на това?
— Именно бяха. Но това приключи. Аз съм повече от щастлив да градя кариерата си, разчитайки единствено на професионалните си умения, а не на своя брак.
Изглежда, сърцето й се бе вкоравило, защото тя не повярва на нито една негова дума.
— Ти си готов да кажеш каквото и да е, стига да избегнеш публично отхвърляне, но аз приключих с преструвките. Повече няма да се опитвам да накарам хора, които не познавам, да повярват, че съм такава, каквото не съм. Ще наредя на Арън да прекрати тези трогателни измислици за пресата. И този път ще се погрижа той да изпълни заповедта ми.
— Да бе, как ли пък не! – Студената пресметливост в очите му се замени с твърдоглава решителност. И изведнъж като че ли откачи. Целуна я грубо, после я бутна и задърпа към задния коридор. – Идваш с мен.
Тя се препъна, но той я държеше здраво и не й позволи да падне.
— Пусни ме!
— Водя те на разходка – отсече той.
— Като че ли можеш да измислиш нещо ново.
— Млъквай. – Той я набута в гаража. Не беше груб, но не беше и нежен. – Време е да разбереш колко високо ценя репутацията си на порядъчен и уважаван човек. – Сега приличаше на необуздания дивак от миналото си.
— Никъде не отивам с теб.
— Ще видим. Аз съм по-силен от теб, по-злобен и дяволски по-отчаян.
Яростта й избухна с нова сила.
— Ако си толкова отчаян, защо не се опита да говориш с мен, след като си избрал актриса за ролята на Хелън? Защо не…
— Защото първо трябваше да свърша нещо! – Натика я в колата и преди Джорджи да успее да мигне, автомобилът се носеше с пълна скорост надолу по алеята към предните порти. Два черни сува се стрелнаха след тях.
Брам включи климатика на максимум. С босите крака и тънката тениска Джорджи започна да трепери от студ, но не помоли да го намали. Изобщо не желаеше да говори с него. Брам караше като бесен, но тя беше прекалено гневна, за да се тревожи. Той отново искаше да разбие сърцето й.
Изскочиха на булевард „Робъртсън”, оживен от навалицата в събота следобед. Джорджи залитна напред, когато спирачките изскърцаха рязко и колата спря пред „Айви”, вторият дом на папараците.
— Защо дойдохме тук?
— За да направим бляскава поява пред репортерите с рекламна цел.
— Шегуваш се. – Един от папараците ги забеляза и се опита да ги снима през предното стъкло. Джорджи беше излязла от къщата на плажа без никакъв грим. Косата й беше разрошена, тениската – в точно този оттенък на синьото, което никак не се връзваше с цвета на изпомачканите й тюркоазни шорти, а върху босите й крака се мъдреха набързо нахлузени плажни джапанки вместо елегантни сандали. – За нищо на света няма да се покажа в този вид.