— Забрави ли, че ти си тази, която вече не се интересува от имиджа си?
— Съществува голяма разлика между безразличието към имиджа и появата в приличен ресторант с мръсни шорти и мърляви джапанки!
Още трима папараци се скупчиха около колата, а останалите се втурнаха самоотвержено през фучащите автомобили, за да се доберат до тях.
— Няма да се храним – обяви Брам. – А и според мен си много красива. – Изскочи от колата, мушна пачка банкноти в ръката на портиера и си проправи с лакти път през крещящите фоторепортери, за да й отвори вратата.
Измачкани шорти и тениска в неподходящ цвят. Коса, стърчаща във всички посоки, никакъв грим… и съпруг, който може и да я обичаше, но най-вероятно – не. Окончателно изгубила всякакво чувство за реалност, Джорджи излезе от колата.
Сякаш самият ад изригна. Не бяха ги виждали заедно от седмици и всички папараци закрещяха в един глас:
— Брам! Джорджи! Насам!
— Къде бяхте през цялото това време?
— Джорджи, Мел Дъфи излъга ли за срещата ви?
— Бременна ли си?
— Двамата още ли сте заедно?
— Това новият ти стил на обличане ли е?
Брам я прегърна през кръста и си проправи път през тълпата към тухлените стъпала пред заведението.
— Отдръпнете се, момчета, дайте малко въздух. Ще направите снимките си. Само не се блъскайте.
Минувачите ги зяпаха от тротоара, клиентите, насядали край масите във външния двор, протягаха вратове, а три безупречно облечени дизайнерки на чанти прекъснаха разговора си, за да втренчат погледи в двойката. Джорджи се замисли за миг дали да не ги помоли да й услужат с гланц за устни, но имаше нещо безумно освобождаващо да стои пред света в този немарлив вид.
— Кому са нужни пресконференции, когато разполагаме с „Айви”? – прошепна Брам в ухото й.
— Брам, аз…
— Слушайте всички! – Той вдигна властно ръка.
Всичко й се струваше като в мъгла, виеше й се свят, но Джорджи успя някак си да извие устни в дяволитата усмивка на Скутър. Ала в следващия миг се спря. Повече никакви преструвки. Тя беше гневна, с опънати до крайност нерви, повдигаше й се, но не я беше грижа дали всички ще го узнаят. Тръсна глава и позволи на чувствата си да се изпишат върху лицето й.
Тълпата задръсти тротоара. Затворите на фотоапаратите бясно щракаха, видеокамерите се въртяха, записвайки сцената.
Брам отново заговори, надвиквайки шума:
— Всички вие знаете, че с Джорджи се оженихме преди три месеца в Лас Вегас. Това, което не знаете…
Джорджи нямаше представа какво бе замислил, но й беше все едно. Каквито и лъжи да им каже, той щеше да се оправя после.
— … е, че станахме жертви на два коктейла, щедро подправени с наркотици, и че двамата всъщност се мразехме до смърт. От тогава до сега се преструваме на влюбени младоженци. Този брак беше лъжа.
Джорджи рязко вдигна глава. За секунда й се стори, че й се е причуло. Брам доброволно се бе изтъпанил на стъпалата пред „Айви” и разкриваше целия им план?
Оказа се, че това беше самата истина. Той им разказа всичко – разбира се, съкратената версия, но не пропусна нито един факт, дори гнусната сцена на плажа. Тя се взираше в решително вирнатата му брадичка и неволно си спомни афишите със страховитите и прекрасни филмови герои, които висяха на стената в кабинета му.
Папараците, свикнали по-често да си имат работа с лъжата, отколкото с истината, не повярваха на нито една негова дума.
— Поднасяте ни, нали?
— Никой не ви поднася – увери ги Брам. – Джорджи реши, че от тук нататък ще живее честно, без лъжи и преструвки. Навярно е гледала прекалено много шоуто на Опра.
— Джорджи, ти ли накара Брам да направи това?
— Двамата разделени ли сте?
Те нападаха като глутница чакали, безмилостни и коварни, но Брам надвика всички:
— От днес ще ви казваме само истината, но не разчитайте, че ще ви споделяме това, което не желаем, дори и да се нуждаем от популярност и реклама за някой нов филм. Колкото до бъдещето на нашия брак… Джорджи иска да ме зареже, но аз обичам съпругата си и правя и невъзможното, за да я накарам да размисли. Това е всичко, което ще чуете от нас двамата. Ясно ли е?
Папараците направо обезумяха – крещяха, блъскаха се, опитваха се да стигнат до тях. Брам успя да избута някак си двама от тях, докато с Джорджи си проправяха обратно път през тълпата. При това я прегръщаше толкова здраво, че краката й се отлепиха от земята и едната й джапанка се изхлузи. Портиерът съумя да отвори вратата на колата и Джорджи се вмъкна вътре.