Брам изви присмехулно вежди и отново заприлича на предишния Брам.
— И кога точно те осени това прозрение?
— Предполагам, че съм го знаела през цялото време, но си мислех, че реагирам на обърканите ни отношения. Известно време репетирах съвсем добросъвестно, но когато повече не можех да издържам, вземах камерата и започвах да тормозя Чаз или се качвах на колата, за да интервюирам сервитьорки. Толкова много приказвах за новата си възродена кариера, че сама не усетих кога съм я постигнала. – Джорджи се усмихна. – Почакай само да видиш целия материал, който съм заснела – историята на Чаз, уличните хлапета, невероятните самотни майки. Всичко няма да влезе в един филм, но монтажът ще бъде истинска школа за мен. Ще се науча на много неща.
Брам заобиколи бюрото и най-сетне пристъпи към нея.
— Не го казваш само за да не ме гризе съвестта, нали?
— Шегуваш ли се? Обичам, когато си в плен на гузната си съвест. Тогава много по-лесно мога да те въртя на малкия си пръст.
— Изглежда, вече го правиш – изрече той с дрезгав глас. – И то с много по-голям успех, отколкото можеш да си представиш.
Брам я изпиваше с поглед. Джорджи никога не се бе чувствала по-обичана и желана. Двамата се взираха в очите си. В душите си. И на нито един не му хрумна да изтърси някое хапливо остроумие.
Младият мъж я целуна трепетно, както се целува невинна девойка. Най-нежното сливане на устни и сърца. Случващото се бе срамно романтично, но не толкова срамно, колкото мокрите им лица. Влюбените се прегръщаха плътно, със затворени очи, разтуптени сърца и разголени души. Всеки познаваше недостатъците на другия не по-зле от собствените си. А още по-добре познаваха добрите си страни. И това правеше момента още по-сладък и неповторим.
Двамата дълго разговаряха. Джорджи не искаше да крие нищо и му разказа за обаждането си на Мел Дъфи и за това, което едва не бе сторила.
— Не бих те обвинявал, ако беше довела замисъла си до край – увери я Брам искрено и додаде закачливо: – И ми напомни никога да не ти позволявам да доближаваш до пистолет.
— Искам отново да се оженим – прошепна тя. – Истински.
Той я целуна по слепоочието.
— Наистина ли го искаш?
— Церемония в тесен кръг. Красива и интимна.
— Добре.
Ръката му се плъзна по гърдата й, тлеещата жарава на страстта помежду им се разгоря и лумна в буйни пламъци. Струваше й огромно усилие на волята да се отдръпне.
— Не можеш да си представиш колко ми е трудно да го кажа – подхвана Джорджи, поднесе ръката му към устните си и я целуна, – но искам да имам първа брачна нощ.
Брам изпъшка.
— Само не ми казвай, че означава това, което си мисля.
— Толкова ли силно си против?
— Да – кимна той след задълбочен размисъл.
— Но при все това ще се съгласиш, нали?
Брам пое лицето й между шепите си.
— Нямам избор, нали?
— Имаш. Двамата решаваме заедно.
Той се усмихна и едната му ръка се стрелна надолу и стисна дупето й.
— Попи разполага точно с двайсет и четири часа, за да организира сватбата на мечтите ти. Аз ще се погрижа за медения месец.
— Двайсет и четири часа. Ние не можем…
— Попи може.
И Попи го доказа, при все че й бяха нужни четирийсет и осем часа и за наказание не й позволиха да присъства на церемонията, което никак не й хареса.
Двамата се ожениха по залез-слънце на уединен участък на плажа, закътан зад пясъчните дюни. Присъстваха само пет гости: Чаз и Арън, Пол и Лора и Мег, която дойде сама, защото не й позволиха да доведе кавалер. Саша и Ейприл не успяха да пристигнат навреме и Брам категорично отказа да ги чака. Джорджи искаше да покани Рори, но младоженецът заяви, че тя ужасно го изнервя, от което булката избухна в бурен смях и всичко завърши с отнемаща дъха целувка.
Помолиха Пол да извърши сватбения обред. Джорджи обяви, че това е най-малкото, което би могъл да направи за нея, след като я бе погребал. Баща й се впусна в пламенни възражения, изтъквайки, че не е ръкоположен за свещеник, но никой не пожела да го изслуша. Законните формалности бяха спазени преди месеци. Тази церемония символизираше съединяването на две сърца.
Златистият залез, сякаш нарисуван с пастели, обрамчваше плажа тази вечер. Букети от делфиниуми, перуники и уханен грах, привързани с панделки, поставени в обикновени поцинковани кофи, се полюшваха от топлия бриз. При все че Джорджи бе забранила на Попи да издига брачна беседка или да рисува сърца по пясъка, беше забравила да включи и пясъчен замък, затова младоженците стояха редом с близо двуметрово копие на внушителния дом на семейство Скофийлд, украсено с раковини и цветя.