Джорджи беше облечена в семпла жълта памучна рокля, с клонка цвете, вплетена в тъмните коси. Брам беше бос. Предварително написаните брачни клетви извираха от най-съкровените кътчета на сърцата им, пропити с наученото и обещания за бъдещето. След церемонията всички насядаха около стъкнатия огън, за да се насладят на вкусните раци и къпкейковете с шоколад, приготвени от Чаз. Пол и Лора не можеха да откъснат погледи един от друг. Докато дървата в огъня весело пращяха, Лора се отдалечи за кратко от Пол и се приближи до Джорджи.
— Имаш ли нещо против, че двамата с Пол сме заедно? Зная, че всичко стана твърде бързо. Разбирам, че…
— Не бих могла да бъда по-щастлива – прекъсна я Джорджи и я прегърна.
Чаз и Арън се измъкнаха незабелязано и закрачиха редом покрай водата.
Брам гледаше прекрасното лице на жена си, сияещо на пламъците на огъня, и осъзна, че паниката, негов неизменен и мълчалив спътник, откакто се помнеше, бе изчезнала. Щом толкова мъдра жена като Джорджи можеше да го приеме с всичките му недостатъци, крайно време беше и той да приеме себе си.
Това изтънчено, грижовно, нежно, умно и прекрасно създание беше негово. Може би трябваше да се бои да не я разочарова, но в душата му нямаше страх. Винаги и всякога щеше да бъде редом до нея.
Докато и последните лъчи на слънцето потъваха зад хоризонта, Джорджи най-после забеляза малката лодка, която приближаваше към тях от яхтата, закотвена в залива.
— Какво е това?
— Моята изненада – прошепна Брам в косите й. – Исках първата ни брачна нощ да бъде на яхта. За да изкупя вината си от първия път.
— Отдавна си го направил – усмихна се Джорджи.
Гостите ги изпратиха, посипвайки ги с дъжд от органичен кафяв ориз, специално донесен от Мег. Докато плаваха към яхтата, Брам прегръщаше здраво съпругата си. Искаше брачната им нощ да е съвършена. Ланс я бе отвел с карета, теглена от шест бели коня, и Брам не желаеше да пада по-долу.
Когато се качиха на борда, той я поведе през притихналата яхта към най-голямата каюта.
— Добре дошла на медения си месец, любима.
— О, Брам…
Всичко беше подредено, както той бе пожелал. Високи бели свещи, поставени в предпазни стъклени абажури, хвърляха трепкащи отблясъци върху дървената ламперия и разкошните килими.
— Толкова е красиво! – ахна младоженката очаровано и Брам разбра, че всякакъв спомен за бели коне и карети е завинаги заличен.
— Обичам те. Обичам те. – Погледът й се плъзна покрай него към леглото и тя избухна в смях. – Чаршафите с розови листенца ли са посипани?
— Прекалил ли съм? – усмихна се Брам и зарови лице в косите й.
— Доста. – Тя обви ръце около врата му. – Вълшебно е!
Той я събличаше бавно, обсипвайки с целувки голата плът под падащите дрехи: извивката на рамото, заоблените хълмове на гърдите. Падна на колене и целуна корема й, бедрата, съзнавайки, че е най-големият щастливец на земята. Тя го съблече също толкова бавно и когато повече не можеше да издържа това сладко мъчение, Брам я притегли върху леглото, обсипано с розови листенца.
Което му се бе сторило толкова добра идея, но…
Извади едно листенце от устата си.
— Тези нахалници са навсякъде.
— Не ми го казвай. Дори тук. – Тя разтвори бедрата си. – Ще направиш ли нещо по въпроса?
В крайна сметка розовите листенца не се оказаха чак толкова лоша идея.
Яхтата се поклащаше леко върху вълните. Двамата се любиха отново и отново, закътани в интимния си чувствен свят, скрепявайки брачните обети с телата си.
На следващата сутрин Брам се събуди пръв и дълго лежа, сгушил жена си в обятията си. Вдъхваше уханието й, благодареше на Бог… и мислеше за Скип Скофийлд.
„Трябва да ми помогнеш, приятел. Нямам твоя опит на сантименталното поприще.”
„Като начало е добре да се откажеш от сарказма” – отвърна Скип.
„Тогава Джорджи няма да ме познае.”
„Поне се сдържай понякога.”
Това беше по силите му. Джорджи се притисна към него и Брам погали бедрото й.
„Най-после те превъзхождам, Скипър. Ти завинаги си обвързан с малката Скутър Браун. А виж ме мен… – Брам целуна меките коси на жена си. – А аз съм с Джорджи Йорк.”
Джорджи се събуди, но не му позволи да я целуне, преди да си измие зъбите. Когато излезе гола от банята, той видя едно розово листенце, залепнало върху зърното на гърдата й, и протегна ръка.