— Ела тук, жено – каза тихо. – Хайде да ти направим бебе.
Но за негово изумление Джорджи го отблъсна.
— По-късно.
Брам се облегна на възглавниците. Наблюдаваше напрегнато как тя извади камерата от единия от куфарите, донесени на яхтата.
— Чаз ме предупреди какво ме очаква – въздъхна той.
Младата жена се усмихна и се настани удобно в долния край на леглото, с лице към него. Лъчите на утринното слънце, проникващи през илюминаторите, позлатяваха тъмните й коси. Брам се надигна на лакът. Джорджи насочи камерата към него.
— Започни от началото – подкани го. – Разкажи за всичко, което обичаш в жена си.
Той разбираше, че тя го дразни, но нямаше намерение да се включва в играта й. Вместо това облегна гръб на таблата на леглото, обхвана стъпалото й с длан и направи точно това, за което го молеше.
Айрис Йорк Шепърд беше нещастна, както може да бъде нещастно едно четиригодишно дете. Стоеше насред задния двор, скръстила ръце пред плоските си гърдички, малкото й краче потупваше заплашително в тревата, а милото й детско лице бе изкривено в сърдита гримаса. Айрис мразеше, когато не е център на внимание, а сега дори обожаващите я баба и дядо се бяха отдръпнали настрани, за да поговорят с чичо Трев.
Брам зърна дъщеря си от верандата и се ухили. Отлично знаеше какво предстои. От другия край на двора, докато гонеше наскоро проходилия им син, Джорджи също бе забелязала бунтовническото изражение на Айрис.
— Направи нещо! – извика тя на мъжа си, извисявайки глас над всеобщата глъчка.
Брам се замисли. Можеше да грабне Айрис на ръце и да я погъделичка или да я обърне с главата надолу, което тя обожаваше, или дори да си поговори малко с нея – нещо, което умееше удивително добре – но нищо не предприе. Много по-забавно беше да остави събитията да следват своя естествен ход.
Двайсет и петима от най-близките приятели на Брам и Джорджи бяха поканени да отбележат петата годишнина от венчавката им на плажа. Колко много неща се бяха случили през тези години. „Къща на дървото” имаше добър успех сред публиката и огромен сред критиците, след което Брам изигра няколко главни роли в други успешни филми. После, с подкрепата на Рори, засне филм по собствен сценарий. Публиката го прие възторжено и кариерата му се изстреля към висините.
Колкото до Джорджи… Тя продължаваше да пресъздава света през обектива на камерата и се справяше дяволски добре. Всеки неин следващ документален филм бе по-добър от предишния и тя спечели някои доста престижни награди. Но колкото и да обичаха работата си, най-голямата радост в живота им бе семейството.
Чаз си запроправя път сред гостите. Докато гледаше блестящите й черни коси, вишневочервената рокля и сребристите сандали, Брам трудно можеше да познае в нея отчаяното момиче, което преди толкова години бе прибрал от улицата. Дори сърдитата млада жена, която командваше като вечно вкиснат генерал в кухнята му, се бе смекчила. Не че Чаз бе изгубила бойката си дързост – двете с Джорджи от време на време кръстосваха шпаги – но сега бяха едно семейство: той, Джорджи и децата; Чаз и Арън; и разбира се, Пол и Лора, които се ожениха в същия този заден двор.
Организирането на сватбата им беше първата поръчка на Чаз, след като завърши кулинарното училище. Тя изненада всички, като реши да открие фирма за кетъринг, вместо да постъпи на работа в скъп и елитен ресторант, както винаги бе мечтала.
— Обичам да бъда в различни домове – бе обяснила решението си тя.
Сега спря до него.
— Айрис всеки миг ще се развилнее. Направи нещо, ама по-бързо.
— Може би ми е по-забавно да стоя тук и да наблюдавам как подлудява Джорджи – ухили се Брам, отхапа от миниатюрния ордьовър и посочи към басейна, където някогашният секретар на Джорджи водеше оживен спор с Ейприл и Джак Пейтриът. – Кога ще ощастливиш нашето хубаво момче и ще се омъжиш за него?
— След като спечели втория си милион.
— Не ми се ще да го издавам, но мисля, че той вече го е спечелил. – Арън бе основал собствена компания за видео игри и пожъна огромен успех с видео играта си, наречена „Форс Алфа Зебра”. Той се бе променил много повече от Чаз и сега с пълен успех можеше да краси корицата на някое модно мъжко списание. Едва ли някой можеше да предположи, че непохватният дебелак с грозни очила ще се превърне в стегнат, самоуверен, модно облечен мъж с властно излъчване. Брам грабна още един ордьовър от подноса. – Доста време ви отне да проумеете, че сте влюбени един в друг.
— Трябваше да порасна – промърмори Чаз и погледът й омекна, докато се любуваше на Арън. – Съвсем скоро ще се омъжа за него, но засега прекалено много ми харесва да ми посвещава цялото си внимание и да го държа винаги нащрек.