Пол най-после забеляза нещастната си внучка и се отдели от жена си, но беше твърде късно. Айрис вече си бе избрала сцена – маса от ковано желязо в средата на претъпкания двор – и започна да се катери по нея.
— Айрис! – извика предупредително Джорджи и понечи да се спусне към дъщеря си, но синът й, извиващ се в ръцете й, не й позволи да помръдне. – Айрис! Слез долу!
Момиченцето се престори, че не е чуло. Заобиколи внимателно нечия висока чаша, оставена там, разпери широко ръце и се обърна към публиката с повелителен и изненадващо силен глас за толкова малко дете.
— Слушайте всички! Ще пея!
Арън пъхна пръсти в устата си и гръмко подсвирна.
— Давай, Айрис!
Заобикаляйки тълпата, Брам си проправи път до Джорджи и взе сина им от ръцете й точно в мига, в който Айрис отвори малката си уста и изпя първите ноти. Изпя толкова чисто и мелодично встъпителната ария от „Ани”, че на родителите й сърце не им даде да я прекъснат.
— Какво ще правим с нея? – въздъхна Джорджи.
— Предполагам, че в крайна сметка ще трябва да я предадем във вещите ръце на баба Лора. – Целуна потната главичка на сина си. – Знаеш, че Лора и Пол умират от желание да уредят прослушване на Айрис.
— И двамата знаем как ще мине прослушването. Ще бъде великолепна.
— Нашата дъщеря е много добра, нали?
— Нямаше нито една фалшива нота. Тя е родена за сцената. А в нашето семейство не ни е нужно друго дете звезда.
Брам остави на тревата непослушно извиващото се в ръцете му момченце.
— Хубавото е, че на нея никога няма да й се налага да играе на сцената, за да заслужи нечия любов.
— Абсолютно вярно. Тя има повече любов, отколкото й е нужна.
Двамата бяха толкова погълнати да се усмихват един на друг, че не забелязаха как синът им се пльосна по дупе и запляска с ръце в идеален ритъм с мелодията на песента.
— Кой би могъл да си помисли, че тип като мен ще бъде ощастливен с такова страхотно семейство? – промърмори Брам с одрезгавял глас, както винаги когато говореше за божиите дарове.
Джорджи облегна глава на рамото му.
— Дори Скип нямаше да се справи по-добре – прошепна и в следващия миг потрепери ужасено. – О, боже, следва степът.
— Да сме благодарни, че все още е с дрехите си – зарадва се Брам, но както се оказа, доста прибързано. Малката рокля на цветя полетя към розите.
— По това се е метнала на майка си – прошепна той. – Никога не съм срещал друга жена винаги готова да свали дрехите си.
— Вината не е моя. Ти си прекалено убедителен.
— А ти – неустоима.
Скип Скофийлд избра точно този момент, за да потупа Брам по рамото.
„Кой би си го помислил? В крайна сметка ти се превърна в улегнал мъж, глава на семейство.”
И то какво семейство, помисли си Брам, оглеждайки се наоколо.
Айрис се поклони и започна следващото си изпълнение. Синът му се претърколи в тревата. А съпругата му, собствената му съпруга се надигна на пръсти и прошепна в ухото му:
— Това е най-хубавото продължение на сериал, което някога съм гледала.
Брам от все сърце се съгласи с нея.
КРАЙ
Благодарности
Всичките мои измислени герои съществуват в една и съща творческа вселена, затова проницателните читатели ще забележат, че отново се появяват познати лица: Ейприл Робилард и Джак Пейтриът от „Чаровник по рождение”; Фльор, Джейк и Мег Коранда от „Бляскаво момиче”. Не мога да устоя на съблазънта да надниквам в живота на старите си приятели и смятам да го правя и занапред.
Няколко много специални хора ми помагаха при писането на тази книга. Благодаря на Джоузеф Филипс за познанията му за Южна Калифорния и за хората от Средния запад, които сподели с мен; на Джули Уачовски за насоките в съвременния филмов свят; на Джими Морел, чиито прозрения винаги ми помагат да вникна по-дълбоко в характерите на героите и сюжета; както и на Дана Филипс, която за известно време изостави работата върху поредния си филм, за да се грижи за двете най-чудесни деца на света. Ако, за съжаление, има някакви грешки, те се дължат единствено на мен. (Но свободно можете да критикувате тях!)
Дължа огромна благодарност и на дългогодишната си редакторка Кари Ферън, както и на Стивън Акселрод и Лори Антънсън от агенция „Акселрод”. Неоценима е помощта на изключително способната ми асистентка Шарън Мичел. Прегръщам всички членове на семейството ми и най-добрите ми приятелки – сестра ми, Доун и Чили, Кати и Сюзън, Кристин Хана и Джейн Ан Кренц, както и администраторите на моя уебсайт. Би било прекрасно, ако всеки писател има толкова много невероятни хора около себе си, които да го окуражават и насърчават да твори.