[** Сплъстени и усукани кичури; традиционна прическа на последователите на растафари в Ямайка. – Б.пр.]
Някъде около два сутринта купонът се пренесе в частна игрална зала, където Кери я научи да играе на крапс*. За пръв път от месеци Джорджи искрено се развличаше. Току-що бе направила първия си залог, когато Брам изникна до нея.
[* Вид игра на зарове. – Б.пр.]
— Надявам се, че ти е ясно, че залозите са по петстотин долара.
— Ясно ми е и не ми пука. Много си напрегнат.
— Аз не мисля, че си напрегнат, Брам. – Убийствено секси червенокоса персона с дрезгав от цигарите глас се опита да се усуче около него, но той я отблъсна и обяви, че също ще играе.
Когато дойде ред на Джорджи да хвърля заровете, Брам заложи върху Don't pass line*. Тя хвърли заровете. Разнесоха се одобрителни викове и ръкопляскания, когато се падна печеливша комбинация – шестица и петица. Само Брам бе заложил срещу нея.
[* Загуба. – Б.пр.]
— Много лошо – прошепна тя. – Зная, че си го закъсал с парите, но съм чувала, че мъжките проститутки могат да направят цяло състояние, ако намерят щедри клиентки.
— Винаги се грижиш за мен.
— Нали за това са приятелите.
Червенокосата се опитваше да привлече вниманието на Брам, но той упорито я игнорираше. Тя най-накрая изчезна, но скоро се върна с две чаши свежо мартини. Пъхна едната в ръката на Брам, но когато поднесе другата към устните си, той й я взе и я подаде на Джорджи.
— Може би това ще ти помогне да се отпуснеш.
Червенокосата така се разстрои, че Джорджи щеше да я съжали, ако момичето не беше толкова напористо. Брам хвърли заровете и се падна общо седем. Дотук той нито губеше, нито печелеше, а Джорджи се бе разделила с няколко хилядарки. Но й беше все едно. Важното бе, че си прекарваше страхотно. Отпи от мартинито и окуражи Кери, защото бе негов ред да играе.
Времето се изнизваше неусетно и постепенно светът се завъртя в пъстроцветен калейдоскоп. Заровете подскачаха около ръба на масата. Греблото се плъзгаше по зеленото сукно. Жетоните потракваха. Внезапно всичко й се стори красиво, дори и Брам Шепърд. Някога двамата създаваха магия върху малкия екран. Със сигурност това означаваше нещо. Тя притисна буза към рамото му.
— Вече не те мразя.
Той я прегърна през раменете и призна с тих, щастлив шепот:
— Аз също не те мразя.
Изтече още една прекрасна минута и той внезапно се отдръпна и отдалечи. Тя искаше да протестира и да го извика да се върне, но й беше прекалено хубаво и спокойно, за да се помръдне.
С крайчеца на окото си го видя да приближава към червенокосата. Изглеждаше ядосан. Как можеше да се сърди в такава прекрасна нощ?
Заровете продължаваха да потракват. Брам отново се появи до нея.
— Трябва да се махаме от тук.
Това беше последното, което Джорджи си спомняше следващия следобед, когато допусна грешката да се събуди.
4
Джорджи простена. Главата й пулсираше, в устата си имаше вкус на батерия с протекла киселина, а на мястото на стомаха й се бе настанила септична яма. Сви колене към корема и усети как дупето й докосна бедрото на Ланс. Кожата му беше топла и…
Неее!
Отвори окото, което не беше заровено във възглавницата.
Безмилостното острие на следобедния слънчев лъч се врязваше през пролуките на завесите, осветявайки сутиена й, захвърлен на килима в спалнята на апартамента й в „Беладжио”. Носът на едната от обувките, с които беше снощи, се подаваше изпод някакви мъжки джинси.
Моля те, ох, моля те, нека тези джинси да са на онзи сладур, баскетболиста.
Зарови лице във възглавницата. Ами ако не бяха? Какво ще стане, ако са на…
Не можеше да бъде. Тя и баскетболистът… Кери – да, името му беше Кери… Двамата флиртуваха неудържимо край игралната маса. Толкова беше приятно да флиртува на воля. Какво от това, ако той е по-млад от нея?
Добре де, беше гола и това бе неловко. Затова пък Ланс вече не беше последният мъж, с когото бе спала, а това все пак беше някакъв напредък, нали? Стомахът й се разбунтува неприятно. Отново отвори око. Няколко пъти бе страдала от махмурлук, но никой не можеше да се сравни със сегашния. Нищо не помнеше от снощи.
Мъжкото бедро се потърка в дупето й. Мускулесто, стегнато, определено беше на спортист. Но колкото и да се напъваше да се съсредоточи, последното, което си спомняше, беше как Брам я измъква от купона.
Кери сигурно я е последвал. Да, сигурна беше, че си спомняше как той я задига от Брам. Двамата дойдоха тук и си приказваха до зори. Той я разсмиваше, уверяваше я, че за пръв път среща жена с такава сила на духа. Твърдеше, че е умна, талантлива и много по-красива, отколкото хората я смятат. Заяви, че Ланс е пълен идиот, след като е зарязал такава жена като нея. Дори започнаха да обсъждат бъдещите си деца – прелестни дечица от смесена раса, за разлика от хлапето с белезникаво лице, което би могла да роди от Ланс. Споразумяха се да продадат снимките на красивото им бебе на този, който плати най-много, и да дарят парите за благотворителност, което щеше да бъде особено трогателно, особено след като клюкарският сайт „Дръдж Рипорт” пуснеше новината, че Джейд Джентри пръснала с лека ръка всички пари, събрани за благотворителност, за да си купи яхта. Тогава Джорджи ще спечели „Оскар”, а Кери – Суперкупата.