Добре де, в баскетбола нямаше Суперкупа, но главата я цепеше, стомахът й се бунтуваше, а коравото мъжко коляно се опитваше да издълбае дупка в задника й.
Трябваше веднага да направи нещо, но това изискваше да се обърне и да се справи с последствията от онова, което ще се разкрие пред очите й. Искаше вода. И тиленол. Цяло шишенце.
Започна да проумява, че алкохолът не може да е причина за такава пълна забрава. Не беше обикновен махмурлук. Била е дрогирана. И знаеше, че само един човек е толкова покварен, че да дрогира жена.
Ръгна го с лакът в гърдите с цялата сила, която й беше останала.
Той изохка от болка и се завъртя, като повлече чаршафа със себе си.
Джорджи зарови лице във възглавницата. Усети как матракът се разлюля. Значи бе станал. Чу приглушен шум от стъпките му, когато се завлече към тоалетната. Щом вратата хлопна зад гърба му, тя опипа наоколо за завивката и се застави да се надигне и да седне. Стаята се залюля пред очите й. Стомахът й се преобърна. Джорджи се уви с чаршафа, изпълзя от леглото и се заклатушка към втората тоалетна, където се облегна на умивалника и зарови лице в шепи.
Какво би сторила Скутър, ако я бяха дрогирали и на сутринта се събудеше гола в леглото с непознат? Или с познат? Скутър нищо не би направила, защото никога нямаше да я сполети такъв кошмар. Лесно е да си преливаща от енергия и оптимизъм, когато около теб се върти цял екип от сценаристи на пълен работен ден, за да те опазват от всичките гадости, които реалният живот ти запраща в лицето.
Джорджи отпусна ръце. От огледалото насреща й се звереше физиономията й, ужасяваща като на младата Къртни Лав. Тъмнокестенявата й коса с махагонови отблясъци, разрошена като на вещица, не можеше да скрие червенината по врата от търкането на мъжка брада. Петната от размазаната спирала около очите й навяваха мисли за жабунясал вир, пълен със зелени водорасли. Ъгълчетата на широката й уста бяха провиснали, а кожата й бе придобила цвета на развален йогурт. Насили се да изпие чаша вода. Всичките й тоалетни принадлежности бяха в другата баня, но тя си изми лицето и се изжабури с хотелската вода за уста.
Все още не можеше да се изправи пред това, което я очакваше от другата страна на вратата, затова отметна косата от лицето си и приседна върху мраморния край на ваната. Искаше й се да се обади на някого, но точно сега не можеше да безпокои Саша. Не можеше да се свърже с Мег, а още не беше готова да сподели падението си с Ейприл, която толкова щеше да се разочарова от нея. Някогашната рокендрол групарка се бе превърнала в неин морален компас. Колкото до баща й… Никога.
Изправи се и пристегна чаршафа под мишниците. Спалнята се оказа празна, но надеждите й се попариха, като видя дрехите му още разхвърляни по пода. Джорджи се затътри по килима и влезе в дневната.
Той стоеше до прозорците, с гръб към нея. Беше висок. Висок, но не чак колкото баскетболист от НБА. Най-лошият й кошмар.
— Нито дума, преди да са донесли кафето – предупреди я, без да се обръща. – Говоря сериозно, Джорджи. Точно сега не ми е до теб. Освен ако ти се намира цигара.
Тя едва не се задави от ярост. Грабна една възглавница от дивана и я запрати по разчорлената златисто-бронзова глава на Брамуел Шепърд.
— Ти си ме упоил!
Той се наведе и възглавницата се удари в прозореца.
Тя понечи да се нахвърли отгоре му, но когато Брам се обърна към нея, тя се препъна в чаршафа и той се смъкна до кръста й.
— Покрий се. Прелестите ти и без това вече ни навлякоха достатъчно неприятности – предупреди я Брам.
Но Джорджи вече бе грабнала една от обувките му, захвърлени на пода, и този път имаше по-голям късмет. Уцели го в гърдите.
— Ох! – Брам разтърка удареното място. Дори имаше нахалството да изглежда ядосан. – Не съм те упоил! Повярвай ми, ако трябваше да упоявам някоя жена, нямаше да си ти.
Тя пристегна чаршафа под мишниците си и се огледа за нещо по-голямо, с което да го замери.