Той издуха тънка струйка дим.
— Хващам се на бас, че още си девствена.
Тя завъртя очи.
— Аз съм на осемнайсет. От две години не съм девствена. – Сърцето й се разтуптя тревожно заради лъжата.
— Щом казваш.
— Той беше по-голям от мен. Ти го познаваш, но няма да ти кажа името му.
— Лъжеш.
— Пада си по властни жени и затова скъсах с него. – Харесваше й колко опитно и светски прозвуча, но подигравателната му усмивка не беше особено окуражаваща.
— Татко Пол няма да позволи на по-възрастен мъж да се доближи до теб. Той никога не те изпуска от поглед.
— Но тази вечер съм тук, нали?
— Да, така е. – Той пресуши чашата си, угаси цигарата и се изправи. – Да вървим тогава.
Тя се втренчи недоумяващо в него. Цялата й самоувереност мигом се изпари.
— Да вървим?
Той кимна с глава към вратата с резбована котва върху дървото.
— Там.
Джорджи го погледна нерешително.
— Аз не…
— Тогава забрави. – Той сви рамене и понечи да си тръгне.
— Не! Идвам.
И отиде. Просто така. Без да попита нищо, тя го последва в първата каюта.
Върху двойното легло се въргаляше полуоблечена двойка. Вдигнаха глави, за да видят кой ги безпокои.
— Изчезвайте! – изкомандва Брам.
Те побързаха да се изнесат навън.
Трябваше да излезе с тях, но не го стори. Остана да стърчи насред каютата в глупавата леопардова рокля и сандалите с платформа, подръпвайки острите рижи къдрици, вперила поглед в затварящата се зад тях врата. Не се запита как така изведнъж той се заинтересува от нея. Не помисли каква цена ще плати, задето го последва безропотно. Просто стоеше там и му позволи да я притисне към вратата.
Той опря длани върху стената от двете страни на главата й. Палците му се плъзнаха в косата й и се заплетоха в къдриците. Тя потрепна и леко се намръщи. Брам наведе глава и я целуна. Миришеше на алкохол и цигарен дим. Джорджи отвърна на целувката с цялата страст на сърцето си. Наболата му брада ожули бузата й. Зъбите му изтракаха върху нейните. Нали точно това искаше тя – да види жената в нея, а не момичето, което според сценария на сериала той постоянно измъкваше от неприятности.
С един замах Брам сграбчи роклята за подгъва и я вдигна нагоре. Тя беше с миниатюрни полупрозрачни бикини. Ципът на джинсите му одраска голия й корем. Той прекалено бързаше и Джорджи искаше да го помоли да забави малко темпото. Ако на негово място беше някой друг, тя щеше да го отблъсне и да му заповяда да я отведе у дома. Но това беше Брам, а домът й бе далече. Позволи му да пъхне пръсти в бикините й и да я докосва където пожелае.
Преди тя да успее да се опомни, той свали бикините й и я дръпна към леглото.
— Лягай – заповяда кратко.
Джорджи приседна на ръба на леглото. През тънкия плат на роклята усети вибрациите от двигателите в машинното отделение и си каза, че точно за това мечтаеше. Той затършува в джоба си и извади презерватив. Наистина щеше да се случи.
Въпреки студа от климатика в каютата, Джорджи цялата бе плувнала в пот от нерви. Наблюдаваше мълчаливо как Брам изрита джинсите си, като се опитваше да не зяпа пениса му, но той беше напълно възбуден и тя не можа да отвърне поглед. Брам изхлузи тениската през глава, разкривайки гърдите си с изпъкнали ребра, с малки руси косъмчета. Тя се взираше упорито в тавана, докато той си слагаше презерватива.
Леглото беше високо, така че не му се наложи да се протяга надалече, за да придърпа бедрата й към ръба. Джорджи падна по гръб и се опря на лакти, а полата на роклята се събра под нея. Той раздалечи грубо коленете й и застана между тях. Лицето му беше напрегнато, а очите – замъглени, докато се взираше надолу към нея. Тя никога в живота си не се бе чувствала по-уязвима, безпомощно изложена на показ пред него.
Брам плъзна ръце надолу по бедрата й и ги повдигна. Стана й по-трудно да се опира на лакти. Вратът й я заболя от неудобната поза. Усещаше мириса на латекс от презерватива и неговата миризма на бира и тютюн, примесена с лекия аромат на женски парфюм. Пръстите му се забиха в дупето й, докато той проникваше в нея. Заболя я и тя потрепери от болка. Яхтата се разклати и той нахлу още по-надълбоко. Главата й се блъсна в стената, когато Брам започна да се движи в нея. Джорджи изви врата си, но това не помогна. Той влизаше и излизаше. Отново и отново. Джорджи гледаше идеално симетричните черти на бледото му лице, сенките, падащи върху страните му. Накрая по тялото му преминаха конвулсии.
Лактите й отмаляха и тя падна по гръб. Миг по-късно той излезе от нея и пусна краката й на килима. Бедрата й бяха толкова вцепенени, че не можа да ги доближи едно до друго. Той изчезна в малката баня на каютата. Джорджи смъкна роклята надолу и си каза, че все още не е късно и всичко може да се оправи. Сега той може би щеше да я види в друга светлина. Двамата ще разговарят. Ще бъдат повече време заедно.