Но Брам бе насочил вниманието си към количката със закуската.
— Мамка му! Забравили са каната с „Блъди Мери”. – Започна да вдига сребърните капаци на блюдата. – Миналата нощ беше истинска тигрица. Ноктите ти деряха гърба ми, направо ме оглуши със стенанията си… – Седна и халатът му се разтвори, разкривайки мускулестото му бедро. – А какви неща ме молеше да ти направя… – Негодникът забоде вилицата си в парче манго. – Дори аз се засрамих.
— Ти не помниш нищо.
— Признавам, не помня много.
Много й се искаше да го попита какво точно си спомня. Доколкото го познаваше, можеше да я е изнасилил, ала някак си тази мисъл не й се струваше толкова ужасна, колкото предположението, че доброволно му се е отдала. Зави й се свят и тя се свлече в креслото до масата.
— Нарече ме своя див жребец – пожела да опресни паметта й той. – Това си го спомням съвсем точно.
— Сигурна съм, че лъжеш.
Трябваше да разбере какво се бе случило, но как да го накара да й каже истината? Брам се зае с омлета. Джорджи се опита да залъже бунтуващия й се стомах и отчупи парченце от твърдото кръгло хлебче.
Брам се пресегна към солницата с черния пипер.
— Предполагам, че… вземаш противозачатъчни, нали?
Тя захвърли хлебчето и скочи на крака.
— О, боже…
Брам спря да дъвче.
— Джорджи…
— Може би нищо не се е случило. – Младата жена притисна пръсти към устните си. – Може би сме били толкова замаяни, че тутакси сме заспали.
Той скочи от стола.
— Да не би да ми казваш…
— Всичко ще е наред. Трябва да е наред. – Тя закрачи из стаята. – Пък и какво значение има? От един път не мога да забременея.
Той се озърна обезумяло.
— Можеш, ако не вземаш противозачатъчни!
— Ако… ако това се случи, ние ще… аз ще… ще го дам за осиновяване. Признавам, че ще ми е трудно да намеря някой толкова отчаян, че да осинови бебе със сцепен език и опашка, но се надявам да го уредя.
Страните му възвърнаха цвета си.
— Страхотно изпълнение, достойно за звезда.
— Благодаря.
Малкото й отмъщение може и да беше детинско, но то повдигна достатъчно духа й, за да изяде една ягода. Но втората заседна на гърлото й, защото съвсем живо си представи топлата тежест на бебето, което никога не бе държала на ръце.
Брам си наля още кафе. Неприязънта я раздираше. За пръв път след краха на брака си Джорджи изпитваше толкова силни чувства.
Брам захвърли салфетката.
— Отивам да се облека. – Погледът му се плъзна към отворената яка на халата й. – Освен ако не искаш да…
— За нищо на света.
— Жалко – сви рамене той. – Сега никога няма да разберем дали ни е било хубаво в леглото.
— Аз бях страхотна. Ти, от друга страна, беше, както винаги, пълен егоист. – Жегна я мимолетна болка, която й напомни за някогашното момиче.
— Съмнявам се.
Брам стана и се отправи към спалнята. Джорджи продължи да изучава ягодите, опитвайки се да се убеди, че може да изяде още една. Изведнъж гръмка ругатня прекъсна размишленията й.
Брам отново нахлу в дневната. Ципът на джинсите му не бе вдигнат, ризата не беше закопчана, а френските маншети се ветрееха свободно. Нямаше никаква прилика между тези мускулести гърди и слабото костеливо юношеско тяло.
Той тикна под носа й лист хартия. Джорджи беше свикнала с хапливите му заяждания и подигравки, но не помнеше някога да го е виждала толкова искрено разстроен.
— Намерих това под дрехите ми – обяви той.
— Бележка от полицейския ти надзорник?
— Давай, забавлявай се, докато още можеш.
Тя огледа листа, но това, което видя, й се стори безсмислено.
— Защо някой ще остави тук брачното си свидетелство? Това е… – Нещо заседна на гърлото й и тя започна да се задъхва. – Не! Това е шега, нали? Кажи ми, че е една от тъпите ти шеги.
— Дори аз не съм толкова извратен.
Лицето му бе добило пепеляв оттенък. Джорджи скочи от креслото и издърпа листа от ръката му.
— Ние сме… – Едва можа да промълви думите. – Ние сме се оженили?
Брам потръпна.
— Но защо ще го правим? Аз те ненавиждам!
— Явно в онези коктейли, които сме изпили миналата нощ, е имало достатъчно хапчета на щастието, за да преодолеем взаимното си отвращение.
Джорджи отчаяно се опитваше да си поеме дъх.
— Това е невъзможно! Промениха закона за браковете във Вегас. Четох за това. Бюрото за брачни свидетелства е затворено през нощта, за да не може да се случват подобни неща!
Устните му се свиха в презрителна насмешка.
— Ние сме знаменитости. Очевидно сме намерили някой, готов да наруши закона само заради нас.
— Но… може би това свидетелство е фалшиво. Може би просто е… някаква шега.