Отражението на Брам в огледалото със стиснати челюсти не вещаеше нищо добро.
— Ще се придържаме към първоначалния ми план – заяви той. – Точно след час твоят пиар и този, когото аз смятам да наема, ще направят изявление пред пресата. Твърде много алкохол, твърде силна носталгия, оставаме си добри приятели и прочее отявлени лъжи. – Той изхвръкна от банята.
Тя се спусна след него, както никога не бе правила с Ланс.
— На една празноглава звезда може да й се размине брак в Лас Вегас, който трае по-малко от двайсет и четири часа, но не и на нас двамата. Дай ми малко време да помисля.
— Никакво мислене няма да ни помогне да се измъкнем от тази каша. – Той се отправи към телефона до дивана.
— Пет минути! Това е всичко, което ми е нужно. – Тя посочи към телевизора. – Докато чакаш, можеш да погледаш някое порно.
— Ти гледай порно. Аз трябва спешно да изкопая някой пиар.
Тя заобиколи скорострелно дивана и отново сложи ръце върху телефона.
— Не ме принуждавай да хвърля и този в тоалетната!
— Не ме принуждавай да те вържа, да те заключа в дрешника и да хвърля вътре запалена клечка кибрит!
В момента дори това не й се струваше толкова ужасна перспектива. И тогава…
Осени я невъзможна идея.
Идея, която бе много по-страшна от всеки убийствен план, който Брам можеше да измисли…
Идея толкова непоносима, толкова отвратителна…
Джорджи се отдръпна от телефона.
— Трябва да пийна.
Брам размаха слушалката пред лицето й.
— Керосинът гори по-силно и по-бързо. – Тя навярно изглеждаше също толкова зле, колкото се чувстваше, защото той не започна веднага да набира номера. – Какво ти става? Няма да започнеш да повръщаш, нали?
Де да беше толкова просто. Младата жена преглътна с усилие.
— С-само ме изслушай, става ли?
— Давай по-бързо.
— О, господи… – Краката й започнаха да се подгъват и тя се свлече в креслото от другата страна на дивана. – Има един… – Стаята се завъртя около нея. – Може би има един… начин да се измъкнем.
— Напълно си права. Обещавам, че ще поръчам веднъж месечно да носят свежи цветя на гроба ти, както и за рождения ти ден и за Коледа.
Джорджи не можеше да го погледне, затова се вторачи в гънките на сивия си панталон.
— Ние бихме могли… – Прокашля се и мъчително преглътна. – Бихме могли да о-останем женени.
В стаята се възцари плътна тишина, с нож да я режеш, прекъсната от пронизителното писукане на слушалката, останала твърде дълго извън гнездото.
Дланите й се изпотиха, страните й пламтяха. Той върна слушалката на мястото й.
— Какво каза?
Тя преглътна отново и се опита да се стегне.
— Само за… за една година. Можем да останем женени за една година. – Думите излизаха с хриптене, сякаш ги изкарваше през къзу*. – След една… една година, смятано от днес, ще обявим, че… че сме осъзнали, че е по-добре да останем добри приятели, отколкото съпрузи, и сме решили да се разведем. Но винаги ще се обичаме. И… това е най-важното. – Мислите й се стрелкаха напосоки, ала тя успя да се съсредоточи. – Ние… трябва да се постараем да ни виждат заедно пред хората. Щастливи, засмени, забавляващи се на воля, така че нито един от двама ни да не може да бъде обрисуван като… – Спря се навреме, преди да каже „жертва”. – Да не бъде обрисуван като злодей.
[* Музикален инструмент, играчка. – Б.пр.]
Накъсаните фрази и хаотичните образи в главата й постепенно се подреждаха в стройна схема, като епизод от ситком.
— Постепенно в пресата ще плъзнат слухове, че съм започнала да те засичам с някоя от приятелките си, а ти си ме виждал с неколцина от кретените, с които се мотаеш. Всичко ще бъде мирно и кротко, като между двама приятели. Също като при Деми и Брус. Без драми и скандали.
И главното – никакво съжаление. Това беше най-важната част, единствената, която щеше да я крепи по време на този фарс. Никаква жалост към бедната нещастна Джорджи Йорк с разбитото сърце, неспособна да задържи любовта в живота си.
Брам все още не се бе отърсил от първоначалния потрес.
— Ще останем женени? Ти и аз?
— Само за една година. Това е… разбирам, че не е идеалният план – доста слабо определение, което вцепененият й мозък едва успя да изстиска, – но имайки предвид обстоятелствата, мисля, че е най-доброто, което можем да сторим.
— Но ние се ненавиждаме един друг!
Вече не можеше да се откаже. На карта бе заложено всичко. Репутацията й, кариерата й, и най-вече наранената й гордост…