Дори повече от гордостта. Гордостта беше повърхностна емоция, а сега ставаше дума за нещо много по-дълбоко, което се отнасяше до личността й, до същността на характера й. Налагаше се да признае горчивата истина, а именно, че нито веднъж през целия си живот не бе взела дори едно самостоятелно решение. Баща й насочваше всяка стъпка в кариерата и личния й живот, диктуваше всичко – от ролите, които трябваше да приеме, до външния й вид и дрехите. Той дори я бе запознал с Ланс, който на свой ред бе определил кога ще се оженят, къде ще живеят и хиляди други неща. Ланс бе заявил, че двамата няма да имат деца, и пак той бе произнесъл окончателната присъда, слагайки край на брака им. Трийсет и една години Джорджи позволяваше на други хора да чертаят съдбата й и вече й бе дошло до гуша. Можеше или да продължи да живее, подчинявайки се на чужда воля, или да прокара свой собствен път, колкото и криволичещ и труден да е.
Изпълни я плашещо – почти въодушевяващо – усещане за житейската й цел.
— Ще ти плащам.
Това вече прикова вниманието му.
— Ще ми плащаш?
— По петдесет хиляди долара за всеки месец, прекаран заедно. Това са половин милион долара, ако си забравил да смяташ – уточни тя.
— Мога да смятам.
— След брачен договор – додаде Джорджи.
Брам отново размаха, този път показалец, срещу нея.
— Направила си го нарочно. Хвана ме в капан, както смяташе да уловиш Тревър. Замислила си го от самото начало.
Джорджи скочи от креслото.
— Дори ти не можеш да вярваш в подобна идиотщина! Всяка минута, прекарана с теб, е истинско наказание. Но кариерата ми е много по-важна, отколкото ненавистта към теб.
— Кариерата или имиджът ти?
Тя нямаше намерение да обсъжда с врага съкровени проблеми като този със самоуважението.
— В този град имиджът е кариера – отвърна тя, предпочитайки по-лесното и просто обяснение. – Знаеш го по-добре от всеки друг. Тъкмо заради това не можеш да си намериш прилична работа. Защото никой не ти вярва. За разлика от мен – хората ми вярват и ме обичат… въпреки цялата тази бъркотия с Ланс. Моята репутация ще ти е от полза. Ако се съгласиш с плана ми, няма да изгубиш нищо, само ще спечелиш. Хората ще решат, че си станал нов човек, и дори може в крайна сметка да възродиш кариерата си и да преуспееш.
Нещо проблесна в очите му. Джорджи реши, че аргументът й не беше удачен, и побърза да смени посоката.
— Половин милион долара, Брам.
Той се обърна с гръб към нея и отиде до балконската врата.
— Шест месеца.
Решителността й се изпари и тя преглътна унило.
— Наистина ли?
— Съгласен съм да изтърпя този фарс шест месеца – отсече той. – След това ще преговаряме отново. Освен това трябва да приемеш всичките ми условия.
В главата й зазвъняха предупредителни звънчета, но тя извика на помощ здравия си разум.
— Които са?
— Ще ти кажа, когато му дойде времето.
— Не става.
— Добре. Щом не става, значи не става – сви рамене той. – И без това идеята беше твоя, не моя.
— Държиш се крайно неблагоразумно!
— Не аз изгарям от желание да запазя този брак. Или ще играем по моите правила, или изобщо няма да има игра.
За нищо на света нямаше намерение да играе по неговите правила. Стигаха й баща й и Ланс.
— Добре – рече на глас младата жена. – По твоите правила. Сигурна съм, че ще са изключително справедливи.
— О, да, можеш да разчиташ на това.
Тя се престори, че не е чула.
— Първото, което трябва да направим…
— Първото, което ще направим, е да намерим Мел Дъфи. – Изведнъж той доби делови вид, което я притесни, тъй като Брам никога не обръщаше внимание на бизнеса. – Ще му кажем, че може да направи ексклузивни снимки тук, в апартамента, но при условие че ни даде онези, които засне долу. – Изгледа я надменно и навири идеално оформения си нос. – На онези няма да изглеждам добре.
Брам беше прав. На снимките, които преди малко бе щракнал Дъфи, двамата щяха да приличат по-скоро на бегълци, отколкото на младоженци…
— Да се хващаме за работа – подкани го Джорджи. – Не си забравил какво да правиш, нали?
— Не ме пришпорвай.
Тя уведоми телефонистката да задържи обажданията, които скоро щяха да последват, а Брам се зае да търси Мел Дъфи. Три часа по-късно, Джорджи и дълбоко ненавистният й младоженец бяха облечени в бяло, благодарение на отличната служба за доставки на „Беладжио”. Роклята й беше с топ бюстие, пола с асиметричен подгъв и прихваната умело на няколко стратегически места с шивашка лепенка, за да й стои по мярка. Брам се бе издокарал с бял ленен костюм и бяла риза с отворена яка. Контрастът между снежнобелите дрехи и загорялата му кожа, златисто-бронзовата му коса и модната набола брада му придаваше вид на пират, току-що слязъл от борда на разкошната си яхта, за да превземе кинофестивала в Кан.