Скрита зад тъмните стъкла на тойотата приус, тя изтри нос с опакото на ръката си. Някога разсмиваше целия свят. Сега, въпреки всичките й усилия, можеше с пълен успех да позира за плакат на унизена жена с разбито сърце. Единственото, което я крепеше по време на позорния крах на брака й и оскърбителния развод, беше съзнанието, че обективите на папараците никога, нито веднъж не я уловиха със сведена глава и сгърчено от болка лице. Даже в най-кошмарния ден от живота й деня, в който съпругът й я изостави заради Джейд Джентри – Джорджи съумя да изобрази една от насмешливите гримаси на екранната си героиня Скутър Браун и да позира с гордо вирната брадичка пред преследващите я чакали. Но днес дори и тези последни останки от гордостта й бяха отнети. И Брам Шепърд беше свидетел на падението й.
Стомахът я присви. За последен път бе видяла Брам на един купон преди две години. Той беше заобиколен от жени, което съвсем не бе изненадващо. Тя си бе тръгнала веднага.
Наблизо изсвири клаксон. Нямаше сили да се върне в празната си къща, нито да понесе съжалението на околните, затова се отправи към Малибу, към къщата на стария си приятел Тревър Елиот. При все че пътуваше вече почти час, сърцето й продължаваше лудо да бие. Едно по едно тя бе изгубила две от най-важните неща в живота си – съпруга и гордостта. Всъщност три, ако прибави и залязващата си кариера. А сега и това. Джейд Джентри носеше бебето, за което Джорджи копнееше.
— Да не си откачила? – посрещна я Тревър на вратата. Сграбчи я за китката и я дръпна в хладното антре. Сетне подаде глава навън, но Г-образното преддверие я скриваше отлично от папараците, които навярно скоро щяха да се покажат иззад завоя на „Пасифик Коуст Хайуей”.
— Безопасно е – рече тя, осъзнаваща иронията на думите си, тъй като нищо напоследък не беше такова.
Тревър потри с ръка обръснатото си теме.
— Във вечерното издание на „И! Нюз”* ще ни обявят за женени, а теб за бременна.
[* Предаване за последните клюки и новини за знаменитости. – Б.пр.]
Де да беше така, помисли си младата жена, докато вървеше след приятеля си към вътрешността на къщата.
Беше се запознала с Тревър преди четиринайсет години на снимачната площадка на сериала „Скип и Скутър”. Тогава той играеше Хари, глуповатия приятел на Скип. Но отдавна бе оставил зад гърба си второстепенните роли в безбройните комедийни сериали, за да се превърне в звезда на плоските ситкоми, чиято публика нямаше повече от осемнайсет години. За миналата Коледа Джорджи му беше подарила тениска с надпис „ДОТУК С ПРЪДЛИВИТЕ ШЕГИ”.
Независимо че беше едва метър и седемдесет и три, Тревър можеше да се похвали с пропорционално телосложение и приятно лице, с леко глуповато изражение, което го правеше незаменим за ролите на симпатичен неудачник, винаги успяващ да изплува над водата.
— Не биваше да нахлувам без покана в дома ти – смънка Джорджи, без да изпитва ни най-малки угризения, задето му се бе натресла.
Той спря звука на телевизора, по който вървеше бейзболен мач, и я огледа намръщено. Тя знаеше, че е отслабнала драстично и стройното й тяло на танцьорка сега приличаше на скелет. Но не анорексията, а разбитото й сърце караше стомаха й да се бунтува срещу всякаква храна.
— Защо не отговори на последните ми две обаждания? – поиска да узнае той.
Джорджи понечи да свали слънчевите си очила, но размисли. Никой не би искал да види сълзите на клоуна, дори това да беше най-добрият му приятел.
— Хей, признавам, че съм твърде погълната от себе си, за да ме е грижа за някой друг.
— Това не е вярно. – Гласът му прозвуча топло, изпълнен със съчувствие. – Като те гледам, имаш нужда от едно питие.
— На този свят няма достатъчно алкохол… но да, имам нужда да пийна нещо.
— Не чувам шум от хеликоптери. Иди да седнеш на терасата. Ще направя по една маргарита.
Щом Тревър изчезна в кухнята, Джорджи най-после свали слънчевите очила и затътри с неохота крака по пъстрата мозайка на пода към банята, за да поправи щетите от атаката на папараците.
Заради загубата на килограми кръглото й лице бе изпито и скулите й изпъкваха, а ако устата й не беше толкова широка, големите й очи щяха да заемат половината от физиономията й. Отметна зад ухото кичур от правата си тъмнокестенява коса с махагонови отблясъци. Опитвайки се да повдигне духа си и да смекчи резките черти на лицето си, Джорджи си бе направила модерна прическа, с дълъг неравен бретон и подвити около страните кичури. В дните, когато се снимаше в „Скип и Скутър”, беше принудена да носи тъмната си коса ситно накъдрена и боядисана в жизнерадостен морковено рижав цвят, тъй като продуцентите искаха да се възползват от суперуспешното й участие в бродуейския римейк на „Ани”*. Онази унизителна прическа подчертаваше контраста между външността й на смешно момиченце и неотразимата привлекателност на Скип Скофийлд.