Джорджи се обади на познатите и колегите си – на всички, с изключение на баща си – и им съобщи новината. При това дори успя да се превъплъти в ролята на щастлива младоженка, преливаща от радост и вълнение, имала късмета да се омъжи за супер плейбоя на Западния свят. Ала с приятелите й нямаше да е толкова лесно. Затова предпочете да остави съобщения на телефонните им секретари, за да не се налага да говори директно с тях. Колкото до баща й… Всеки проблем с времето си.
Брам се появи зад нея, докато беше в банята. Ако сега се огънеше, той щеше да й се качи на главата. Трябваше да види съвършено новата Джорджи Йорк.
Затова взе червилото, което току-що бе оставила.
— Не споделям грима си – заяви тя. – Използвай своя.
— Това наистина ли не се размазва? Не искам целия да ме изплескаш, когато те награбя за жарка френска целувка.
— Няма да има жарки френски целувки.
— Искаш ли да се обзаложим? – Той скръсти ръце пред гърдите и се опря на рамката на вратата. – Знаеш ли какво си мисля?
— Ти можеш да мислиш?
— Мисля си, че всички онези дрънканици, че искаш да опазиш кариерата си, са празни приказки. – Звънецът на вратата иззвъня. – Истинската причина да искаш да продължиш този фарс, е, защото така и не можа да ме забравиш.
— О, боже, разгадал си ме. – Джорджи го сръга здраво в ребрата, докато се промушваше покрай него към вратата.
Брам я улови за ръката, преди да стигне до дневната, и разроши косата й.
— Ето така е както трябва. Сега имаш вид на току-що излязла от леглото. – Запъти се към вратата. – А сега се усмихни на нашия мил фотограф.
Мел Дъфи влезе тромаво в апартамента, внасяйки със себе си задушаващата миризма на печени лучени кръгчета.
— Джорджи, изглеждаш невероятно. – Огледа стаята, сетне посочи към балкона. – Да започнем от там.
След няколко минути двамата позираха прегърнати през кръста до перилото, огрени от лъчите на залязващото слънце. Дъфи направи няколко снимки на младоженката и младоженеца в близък план, смеещи се над пластмасовия диамант, после предложи Брам да я вдигне на ръце.
Само това й липсваше… Брам Шепърд да я залюлее от трийсетия етаж над земята.
Прозрачната й бяла пола ги обви в ефирен облак, когато той я грабна на ръце. Джорджи вкопчи пръсти в бицепса му, а Брам се взря в нея като влюбено теле. Тя плъзна ръка в пазвата му и му отвърна с не по-малко влюбен взор. Запита се какво би било, ако не се налагаше да изобразява емоции, които ни най-малко не изпитваше. Но поне сама си беше избрала пътя, а това все пак означаваше нещо.
Дъфи смени позата си.
— Какво ще кажете за целувка?
— Точно това имах предвид. – Гласът на Брам преливаше от чувственост.
Джорджи разтегли устни в подкупваща усмивка.
— Надявах се, че ще ме помолиш за това.
Брам сведе глава и изневиделица тя се пренесе в миналото – в деня на първата им целувка на екрана.
Тогава Джорджи стоеше до друго перило, на друг балкон, гледащ към река Чикаго, близо до моста на авеню „Мичиган”. Както обикновено, през първите две седмици снимаха външните сцени, преди да се върнат в Ел Ей, за да заснемат останалите кадри от петия сезон. Беше неделя сутринта, в края на юли и полицаите временно бяха отцепили района. Въпреки лекия бриз, полъхващ откъм езерото, живачният стълб наближаваше трийсет и два градуса.
— Брам тук ли е? – попита режисьорът Джери Кларк.
— Още го няма – отвърна помощник-режисьорът.
Брам ненавиждаше ранните сутрешни обаждания почти толкова, колкото и ролята си на Скип. Джорджи беше сигурна, че Джери е изпратил асистентката на продукцията да го измъкне от леглото. Пръстите й се вкопчиха в перилото. Нямаше търпение днешният ден да свърши. Беше изминала година от онази гнусна нощ на борда на яхтата, но тя все още не му бе простила за това, което бе направил. Не беше простила и на себе си, задето му бе позволила да стигне толкова далеч. Успяваше да се справи с трудната ситуация, като се преструваше, че той не съществува. Само когато камерите заработеха и той се превръщаше в Скип Скофийлд с нежните си, умни очи и загрижено, любящо изражение, тя си позволяваше да свали защитните прегради.
В онзи ден я бяха облекли в тясна, но не прекалено тясна тениска и къса, но не твърде къса памучна пола. Продуцентите й бяха разрешили да боядиса косата си в по-кестеняв оттенък, но тя продължаваше да ненавижда къдриците си. Ала нищо не можеше да направи – телевизионната компания притежаваше не само косата й, но и цялата нея. Договорът й забраняваше боди пиърсинг и татуировки, секс скандали и наркотици. Очевидно договорът на Брам нищо не му забраняваше.