— Да. Малки са.
— Винаги ли си била такава снобка?
— Не съм снобка. Става дума за лично пространство. Не желая постоянно да се натъкваме един на друг.
— Ще е малко трудно само с една спалня. При все че спалнята е доста просторна.
Джорджи му метна свиреп поглед.
— Няма да живеем в апартамент с една спалня.
— Ако искаш, ти може да не живееш, но това е моят дом и аз не мърдам от там.
Сега вече Джорджи разбра. Ето как възнамеряваше да действа Брам. Щеше да става, както той каже, или излизаше от играта.
Главата я болеше, вратът й се бе схванал и тя не виждаше смисъл да спори за това, докато не пристигнат в Лос Анджелис. Извърна се и затвори очи. Лесно беше да реши да управлява сама живота си. Много по-трудно щеше да бъде да приведе това решение в действие.
Джорджи се събуди на зазоряване. Беше заспала, облегнала глава на вратата и вратът й отказваше да помръдне. Тя го разтърка и потръпна. Движеха се по извита улица, застроена от двете страни с къщи, почти скрити зад гъста зеленина. Брам я погледна. Ако не се смяташе наболата брада, по нищо не личеше, че е прекарал безсънна нощ.
— Къде сме? – начумери се Джорджи.
— На Холивудските хълмове.
Минаха покрай висока ограда от фикуси, направиха завой и се озоваха на алея за коли, от двете страни на която се издигаха каменни колони. Отпред се показа голяма каменна къща с червеникавокафява хоросанова замазка в испански колониален стил. Избуяла бугенвилия обвиваше еркера с шест сводести прозореца, дива лоза се катереше по двуетажната кръгла кула, извисяваща се в единия край на къщата.
— Знаех си, че излъга за апартамента.
— Това е къщата на приятелката ми.
— На приятелката ти?
Той спря пред входа и угаси двигателя.
— Ти ще трябва да й обясниш какво се случи. Ще бъде по-добре, ако чуе историята от теб.
— Искаш аз да обясня на твоето гадже защо сме се оженили?
— Да не би да предпочиташ да го разбере от вестниците? Не смяташ ли, че трябва да съм по-внимателен към жената, която обичам?
— Ти никога в живота си не си обичал друг човек. И откога имаш само една приятелка?
— Винаги има първи път. – Той разкопча колана и слезе от колата.
Джорджи забърза след него към входа със сводеста веранда, с под, облицован със сини и бели испански плочки. Между трите малки вити каменни колони, в същия ръждивокафяв цвят като мазилката, надничаха няколко теракотени делви с цветя.
— Няма да казваме на никого истината за случилото се помежду ни – прошепна тя. – Особено на жената, която има пълното право да иска да си отмъсти.
Брам пристъпи на верандата.
— Ако чувствата й към мен са сериозни, както си мисля, тя ще си държи устата затворена и ще чака това да свърши.
— А ако не са?
Брам повдигна вежди.
— Нека да бъдем честни, Скут. Познавала ли си поне една жена, която да не е изпитвала сериозни чувства към мен?
6
Брам имаше ключ от къщата на приятелката си. Или живееше с нея, или прекарваше много време там, което обясняваше защо се нуждаеше от апартамент само с една спалня. Джорджи го последва по стъпалата в преддверието с бронзови аплици и светлокафяви стени.
— Трябваше да ми кажеш по-рано за нея.
Той кимна към задната част на къщата.
— Кухнята е натам. Ще й е нужно кафе. Ще я подготвя за срещата, докато ти го свариш.
— Брам, идеята не е добра. Казвам ти като жена, че…
Но той вече бе изчезнал нагоре по стълбите. Джорджи се отпусна на най-долното стъпало и зарови лице в шепи. Приятелка. Брам винаги е бил заобиколен от красавици, но досега не бе чувала да има сериозна връзка. Сега й се искаше да не беше прекъснала Тревър, когато понечи да й сподели някои клюки за живота на Брам.
Накрая стана и се огледа. Приятелката му явно притежаваше съвършен вкус за декориране на интериора, при все че не разбираше от мъже. За разлика от множеството по-стари къщи в стил испански хасиенди, тук подовете бяха от светло дърво и или бяха оригинални, или бяха умело изработени, за да приличат на грубите селски подове, което придаваше топлина и уют на стаите. Диваните и креслата бяха удобни, с тапицерии в приглушени тонове, по които бяха пръснати красиви индийски възглавнички и тибетски покривки в охра, маслиненозелено, ръждиво, сребристосиво или с цвят на потъмняло злато. Поредица от френски прозорци откриваше изглед към задната веранда, откъдето лъчите на сутрешното слънце струяха щедро върху пищните лимонови и кумкватови* дръвчета в декоративни керамични делви. В старинна маслинова амфора растеше пищна лоза, която се виеше от едната страна на камината и масивната каменна полица, украсена с резба в мавритански стил.