Утре секретарят й щеше да донесе дрехите й, но дотогава Джорджи разполагаше само с един чист комплект дрехи. Разопакова куфара и отнесе тоалетните си принадлежности в принадлежащата баня, изградена от стъклени панели, с под, облицован с аленочервени теракотени плочки. Отчаяно се нуждаеше от душ, но когато се върна в стаята, за да свали дрехите си, завари Брам проснат на леглото, облечен с чиста тениска и карго шорти, балансирайки върху гърдите си чаша с нещо, което приличаше на уиски. А дори още нямаше два следобед!
Брам завъртя чашата между пръстите си.
— Не е уместно да спиш тук. Икономката ми живее над гаража. Опасявам се, че тя ще забележи, ако спим в отделни легла.
— Ще си оправям леглото всяка сутрин, преди тя да го види – изрече Джорджи с престорено сладникав тон. – Колкото до моите вещи… кажи й, че съм превърнала стаята в гардеробна.
Той отпи от уискито и разтвори кръстосаните си крака.
— Държа на това, което ти казах вчера. Ще играем по моите правила. Редовният секс е едно от тях.
Тя го познаваше прекалено добре, за да се престори на изненадана.
— Живеем в двайсет и първи век, Скипър. Мъжете вече не отправят сексуални ултиматуми.
— Е, аз отправям. – Той надигна стройното си тяло от леглото и в този миг й заприлича на светлокафяв лъв, готов да се нахвърли върху жертвата си. – Няма да се откажа от секса, което означава, че или ще ти изневерявам, или ще правим това, което правят всички семейни двойки. И не се тревожи. Вече не си падам толкова по садо-мазото, както някога. Не че съм се отказал напълно… – Насмешливият му тон й се струваше още по-унизителен от грубото презрение, което тя помнеше. Той отпи лениво от уискито. – В града има нов шериф, Скутър. Двамата с татенцето вече не държите козовете. Играем с нова колода и сега е мой ред да раздавам картите. – Вдигна чашата си за подигравателна наздравица и изчезна в коридора.
За да се успокои, Джорджи си пое дълбоко дъх дванайсет пъти, после още шест. Знаеше, че няма да е лесно да се превърне в целеустремена и самостоятелна жена. Но все пак тя държеше чековата книжка, нали? И това й вдъхваше увереност да приеме предизвикателството. Определено, абсолютно, безвъзвратно беше готова да откликне на предизвикателството.
Беше напълно сигурна в това.
Брам тъкмо се спусна по стълбите и мобилният телефон в джоба му завибрира. Преди да го вдигне, той се оттегли в най-далечния край на дневната.
— Здравей, Кейтлин.
— Виж ти, виж ти… – отвърна му познат женски глас. – Може да се каже, че си пълен с изненади!
— Животът винаги трябва да е интересен.
— Какъв късмет, че снощи пуснах телевизора, иначе нямаше да чуя вълнуващата новина.
— Може би ще ме сметнеш за безчувствен, но не фигурираш в първата десетка на списъка ми с контактите.
Докато тя продължаваше да излива възмущението си по телефона, той зарея поглед през френските прозорци към верандата. Обичаше тази къща. Това беше първото място, където се чувстваше у дома, или поне така си представяше, че трябва да бъде истинският дом, какъвто никога не бе имал – спокоен и уютен. Разкошните имения, които бе наемал, докато се снимаше „Скип и Скутър”, приличаха повече на студентски квартири, тъй като с него винаги живееха поне четирима от така наречените му приятели. Половината от стаите се озвучаваха от шумни видеоигри, в други се чуваха страстни стенания, а навсякъде се търкаляха празни бирени кутии и опаковки от пици, пържени картофи и сандвичи. И беше пълно с жени, много жени – някои от тях умни и порядъчни момичета, които заслужаваха нещо по-добро.
Докато слушаше с едно ухо натякванията на Кейтлин, той прекоси задния коридор, спусна се няколко стъпала надолу и се озова в малка кинозала, която сам бе оборудвал. Чаз сигурно бе гледала филм предишната вечер, защото още се усещаше леката миризма на пуканки. Младият мъж отпи от питието си и се отпусна в едно от удобните кожени кресла с падаща облегалка. Празният екран му напомни за настоящото му положение. Беше проиграл шанса на живота си, когато безотговорното му поведение сложи край на сериала „Скип и Скутър”. Също като своя старец, който бе прецаквал всяка възможност, изпречила се на пътя му. Какво да се прави, наследственост – крушата не пада по-далеч от дървото.
— Търсят ме по другата линия, скъпа – прекъсна той нескончаемия монолог на Кейтлин, когато най-сетне му писна. – Трябва да затварям.
— Шест седмици – изстреля тя. – Само толкова ти остават.
Като че ли можеше да забрави.
Брам провери съобщенията си и изключи телефона. Не можеше да вини Кейтлин за горчивия словесен порой, с който го заля, ала в момента имаше много по-голям и важен проблем. Когато узна, че Джорджи смята да прекара уикенда в Лас Вегас, той реши да я последва. Обаче играта, която самият той бе започнал, внезапно придоби безумен обрат, който изобщо не беше предвидил. Със сигурност и през ум не му беше минавало да се жени.