Сега трябваше да измисли как да обърне тази фарсова ситуация в своя полза. Джорджи имаше хиляди основателни причини да го ненавижда, хиляди причини да се възползва от всяка негова слабост, която можеше да открие. А това означаваше, че трябва да й позволи да види само онова, което тя очакваше да види. За щастие, и без това имаше възможно най-лошото мнение за него, а той нямаше намерение да прави нищо, което да го промени.
Почти изпитваше жал към нея. Джорджи беше добра и отзивчива по душа, така че двамата не бяха равностойни партньори. Тя винаги поставяше на преден план интересите на околните, а после обвиняваше себе си, ако същите тези хора я подведат или предадат. Той, от друга страна, беше егоистичен и самовлюбен кучи син, отраснал с правилото, че трябва сам да се погрижи за себе си. Затова не изпитваше никакви угризения на съвестта да я използва. Сега, след като най-сетне знаеше какво иска от живота, щеше да преследва целта си с всякакви средства.
Джорджи Йорк нямаше никакъв шанс.
Джорджи си взе душ и си направи сандвич с пуешко месо. Отиде да потърси нещо за четене в трапезарията, която служеше и за библиотека. В средата на стаята бе поставена масивна кръгла черна маса за хранене пачи крак, испанска или навярно португалска изработка, над която висеше меден полилей в мавритански стил. Помещението изглеждаше удобно и уютно. Високи до тавана лавици изпълваха всички стени, с изключение на тази с френските прозорци, през които се излизаше в градината. Освен книгите, по лавиците се виждаше интересна смесица от екзотични сувенири: звънчета от остров Бали, късчета кварц, средиземноморска керамика и малки картини от мексикански самобитни художници.
Дизайнерката на Брам бе създала уютен дом, предразполагащ към приятно прекарване на времето, но съдейки по разнообразните колекции, тя или не го познаваше достатъчно добре, или не я интересуваше, че недоучилият й клиент от бедняшки чикагски квартал едва ли ще оцени усилията й. Джорджи отнесе богато илюстрирания албум с репродукции от съвременни калифорнийски художници до люлеещия се кожен стол в ъгъла. Ала с напредването на вечерта тревогата й растеше и й ставаше все по-трудно да се съсредоточи върху албума в ръцете й. Време беше да се залови сериозно за работа. Може би Брам не виждаше необходимостта двамата да съставят общ план за контакти с пресата, ала тя смяташе, че е наложително. Те трябваше да решат колкото може по-бързо кога и как да се появят отново пред обществото. Джорджи остави настрани албума и отиде да го потърси. Когато не го откри никъде в къщата, пое по чакълестата пътека, извиваща се между бамбуковите стъбла и високите храсти, към къщата за гости.
Постройката не беше по-голяма от гараж за две коли, със същия покрив от червени керемиди и стени с червеникавокафява замазка като голямата къща. Двата предни прозореца бяха тъмни, но младата жена чу звън на телефон от вътрешността и зави по тясната пътека по посока на звука. Светлината, струяща от отворените стъклени врати, осветяваше малкия вътрешен двор, покрит с чакъл, в който имаше два шезлонга с жълтеникавозелени възглавнички и няколко керамични саксии с бегонии. По стената, около разтворените врати, се виеше буйна лоза. Джорджи надникна вътре и видя уютен кабинет със стени в приятен керемиден цвят и бетонен под, застлан с килим от морска зостера*. По стените висеше интересна колекция от рамкирани афиши от различни филми, някои от които, като този на Марлон Брандо в „На кея” и на Хъмфри Богарт в „Африканската кралица”, очаквано бяха сред предпочитаните от Брам. Но имаше и такива, като Джони Деп в „Бени и Джун”, Дон Чийдъл в „Хотел Руанда” и Джейк Коранда, бащата на Мег, които я изненадаха.
[* Вид морска трева, която вирее по крайбрежията. – Б.пр.]
Когато тя влезе, Брам говореше по телефона, седнал зад Г-образно дървено бюро с цвят на узряла кайсия. Отстрани върху бюрото се мъдреше неизменната чаша с уиски. Върху един рафт във вградената библиотека в единия край на кабинета се виждаше купчина с развлекателни списания, както и някои професионални киносписания като „Синаст” и „Фейд Интерес”. Тъй като никога не бе виждала Брам да чете нещо по-сложно от „Пентхаус”, Джорджи предположи, че тази колекция също е едно от дизайнерските хрумвания.