[* Мюзикъл от 1977 г., спечелил награда „Тони”. – Б.пр.]
Тя винаги се бе срамувала от кръглите си, кукленско розови бузи, изпъкналите зелени очи и голямата уста. От една страна, нестандартните черти й донесоха слава и успех, но от друга – в град като Холивуд, където дори касиерките в супермаркетите са истински секс бомби – ако не си красива, нямаш никакъв шанс. Не че вече й пукаше. Но докато беше съпруга на Ланс Маркс, суперзвездата от приключенски и екшън хитове, определено не й беше все едно.
Умората бавно я бе завладяла. От половин година не бе посещавала школата по танци – едва имаше сили да се надигне от леглото.
Доколкото можа, пооправи грима си, сетне се върна в дневната. Тревър се бе нанесъл съвсем наскоро в тази къща, обзаведена с амебоподобни мебели от средата на миналия век. Навярно бе поел по пътеката на спомените, защото върху масичката за кафе лежеше книга за историята на американските телевизионни ситкоми, отворена на страницата, откъдето й се блещеше целият актьорски състав на „Скип и Скутър”. Джорджи побърза да извърне поглед.
По краищата на терасата бяха подредени бетонни сандъчета с високи растения, които скриваха обитателите на къщата от любопитните погледи на зяпачите по плажа. Тя изрита сандалите си и се отпусна на платнения шезлонг на сини и кафяви ивици. Океанът се простираше отвъд парапета от бели тръби. Няколко сърфисти се носеха по вълните малко зад вълнолома, но днес морето беше твърде спокойно за истинско сърфиране и дъските им подскачаха лениво по водата като зародиши в околоплодна течност.
Внезапен пристъп на болка секна дъха й. Двамата с Ланс бяха като двойка от приказките. Той беше прекрасният безстрашен принц, съзрял красивата й душа зад външността на грозното патенце. Тя беше обожаващата съпруга, подарила му безусловната и искрена любов, от която той се нуждаеше. Две години ухажване и една година брак, през които репортерите ги следваха навсякъде, но при все това тя се оказа неподготвена за лудницата, която я връхлетя, когато Ланс я заряза заради Джейд Джентри.
В самотата на дома си Джорджи лежеше с часове неподвижно върху леглото, но пред хората изкуствената усмивка не слизаше от лицето й. Ала колкото и високо да държеше главата си, слуховете за нея и историите във вестниците ставаха все по-жалостиви.
Таблоидите крещяха: „Разбитото сърце на храбрата Джорджи”.
„Смелата Джорджи на крачка от самоубийство”, когато Ланс обяви: „Докато не срещнах Джейд Джентри, не познавах истинската любов”.
„Джорджи линее все повече с всеки изминал ден! Приятелите й се страхуват за живота й.
Независимо че филмовата кариера на Ланс беше много по-успешна, за хората Джорджи си оставаше Скутър Браун, любимката на Америка, и ураганът на общественото съчувствие се обърна против него, задето беше изоставил една толкова обичана телевизионна икона. Ланс не закъсня с контраатаката: „Неназовани източници твърдят, че Ланс отчаяно искал деца, но Джорджи била твърде заета с кариерата си, за да отдели време за семейството си”.
Никога нямаше да му прости тази нагла лъжа.
Тревър се появи на терасата, крепейки в ръце бял кожен поднос с високи чаши и кана с маргарита. Деликатно се престори, че не вижда сълзите, стичащи се изпод тъмните очила.
— Барът е официално открит – обяви той с усмивка.
— Благодаря, приятелю.
Джорджи пое от ръката му ледената маргарита и притисна студената чаша към бузата си, когато той се извърна, за да остави подноса върху малката бяла масичка. Не можеше да говори с него за ехографската снимка на бебето. Дори най-близките й приятели не подозираха колко силно копнееше да има дете. Тази болка беше нейната тайна. Тайната, която днешните снимки щяха да извадят на бял свят.
— Миналия петък приключихме със снимките на „Лесни неща” – рече тя. – Поредният неуспех. – Не можеше да си позволи за трети път да оглави дъното на бокс офис класациите, а точно това щеше да се случи, когато филмът бъде пуснат по екраните. Остави върху масичката недокоснатата чаша с коктейла. – Татко наистина е разстроен заради шестмесечната ваканция, която си позволявам.
Тревър се отпусна в пластмасовия стол лале.
— Та ти на практика работиш, откакто си се появила на бял свят. Пол трябва малко да ти отпусне юздите.