Брам се появи на верандата, довършвайки остатъците от нещо розово, гъсто и пенесто. Докато оглеждаше как тениската прилепва към непознатите за нея мускулести гърди, Джорджи реши, че някогашният му хероинов шик й харесва повече. Или поне го разбираше. Наблюдаваше завистливо как последното късче ягода изчезва в устата му. И на нея й се искаше да се наслади на пенлив розов шейк на закуска. Но пък тя често искаше неща, които не можеше да има. Щастлив брак, деца, нормални отношения с баща си и кариера, която с годините ще става все по-успешна. Засега щеше да се задоволи с нещо по-скромно – добре обмислен план, който да накара публиката да повярва, че е влюбена.
— Почивката свърши, Скип – заяви Джорджи и се надигна от стола. – Както и уикендът. Репортерите искат отговори. Необходимо е да съставим план поне за следващите няколко дни. Първото нещо, което трябва да направим…
— Не разстройвай Чаз – прекъсна я рязко Брам, облизвайки розовото пенесто балонче от ъгъла на устата си.
— Аз ли я разстройвам? Това момиче е ходеща, говореща машина за грубости.
— Освен това е най-добрата икономка, която съм имал.
— Тя ми прилича на осемнайсетгодишна. Кой наема толкова младо момиче за икономка?
— Тя е на двайсет и аз я наемам. Не се занимавай с нея.
— Ще бъде малко трудно, ако живея тук.
— Хайде да се изясним. Ако се наложи да избирам между теб и Чаз, без да се замисля, ще избера нея. – Брам и празната чаша изчезнаха в къщата.
Очевидно двамата с икономката спяха заедно. Това би обяснило враждебността на Чаз. Тя не приличаше на обичайните му секси куклички, но какво ли знаеше Джорджи за сегашните му предпочитания? Не знаеше нищо и не желаеше да узнава.
Арън Уигинс, личният й секретар, пристигна след половин час. Джорджи задържа входната врата, за да може да се промуши с най-големия й куфар и няколко тоалета на закачалки.
— Отвън прилича на военна зона – обяви той с въодушевлението на двайсет и шест годишно момче, все още обсебено от видео игрите. – Папараци, телевизионни репортери от новинарски канали. Зърнах и онова пиленце от „И! Нюз”.
— Прекрасно – промърмори Джорджи мрачно.
Арън беше новият й личен секретар, след като предишният дезертира в лагера на Ланс и Джейд. Беше почти толкова широк, колкото и висок – навярно около сто и трийсет килограма и едва метър и седемдесет и пет висок. Твърдата му, остра кестенява коса стърчеше като четка около кръглото розовобузесто лице. Имаше малка пухкава уста, а върху дългия му нос бяха кацнали старомодни очила с рогови рамки.
— Утре ще опаковам и останалите ти дрехи – обеща той. – Къде да занеса тези?
— На горния етаж. Дрешникът на Брам е пълен, затова приспособявам стаята до спалнята за гардеробна.
Когато се качиха на горния етаж, Арън вече се задъхваше, а дръжката на голямата му кожена чанта се бе изхлузила до лакътя. Жалко, че той не полагаше достатъчно грижи за себе си и пренебрегваше деликатните й намеци за физическата му форма. Докато минаваха покрай спалнята на Брам, Арън надникна и се спря.
— Супер.
Имаше предвид акустичната стерео уредба, а не обзавеждането.
— Имаш ли нещо против, след като оставя багажа, да огледам по-отблизо? – помоли той.
Тъй като знаеше увлечението му по всички новости в техниката, Джорджи не можа да му откаже. Той отнесе дрехите и куфара в съседната стая и се върна, за да се полюбува на електрониката.
— Впечатляващо.
— Ще купонясваме ли, бейби? – разнесе се меден глас от прага.
Арън ахна смутено.
— Аз съм Арън. Личният секретар на Джорджи.
Брам повдигна удивено идеалните си вежди към Джорджи. Личните секретари обикновено бяха млади хубавици или елегантно изтупани гейове. Арън не се вместваше нито в една от двете категории. Джорджи не искаше да го назначава, въпреки настойчивите препоръки на баща й. Но по време на интервюто противопожарната аларма в къщата й се задейства и Арън толкова бързо и ловко се справи с проблема, че тя реши да му даде шанс. Той се оказа умен, приветлив, акуратен, надежден и без да капризничи, изпълняваше всичките й поръчения. Освен това беше непретенциозен, с ниско самочувствие и никога не я молеше за услуги от рода на пропуски за модни клубове или скъпи ресторанти, нещо, което предишният й секретар смяташе за даденост.
Мнозина млади мъже като Арън бяха дошли в Ел Ей от малките си родни градчета в Средния запад с надеждата да правят специалните ефекти в холивудските продукции, но много скоро разбираха, че тези длъжности са вече заети. Сега Арън работеше като личен секретар на Джорджи и поддържаше уебсайта й. В свободното си време играеше на видео игри и поглъщаше огромни количества вредни храни, като чипсове, снаксове, ядки и мазни сандвичи.