Арън се ръкува с Брам, след което посочи към акустичната уредба, която се намираше в дървен шкаф с привидно груби врати, като че ли задигнат от хасиенда на испански мисионери.
— Четох за този модел. Откога го имаш?
— Взех го миналата година. Искаш ли да ти го демонстрирам?
Докато Арън се възхищаваше на електрониката, Джорджи разучи празната стая зад ъгъла на коридора, където бе решила да устрои своя кабинет. Накрая Арън се присъедини към нея и двамата обсъдиха кои мебели да се докарат от склада. Освен това решиха да се откажат от скромния й дом под наем и нахвърлиха писмо до феновете й в уебсайта й. Джорджи помоли секретаря си да отмени всичките й срещи и интервюта, планирани, преди да си вземе шестмесечния отпуск.
Тя възнамеряваше да пътува из Европа – да избягва големите градове и да обикаля провинцията. Представяше си как ще се разхожда из малките градчета, ще броди по древните пътища и може би, само може би, ще преоткрие себе си. Ала това пътуване към себеоткриването беше свърнало по много по-опасна и коварна пътека.
— Най-после разбрах защо си взе шестмесечна почивка – призна Арън. – Планът ти е добър. Сега, след като нямаш снимки, ще можеш да се насладиш на продължителен меден месец.
Няма що, очертаваше се чудесен меден месец!
През първия й сватбен месец двамата с Ланс бяха отседнали в уединена вила в Тоскана, с прекрасен изглед към маслинова горичка. След няколко дни Ланс се отегчи, но Джорджи обикна мястото.
През цялата сутрин почти не бе мислила за бившия си мъж, което бе истински рекорд.
Арън се готвеше да си тръгва, когато Чаз се появи в коридора. Джорджи ги запозна.
— Това е Арън Уигинс, моят личен секретар. Арън, Чаз е икономката на Брам.
Чаз огледа Арън с плътно очертаните си с черен молив очи – от твърдата остра коса, щръкналия корем, опъващ копчетата на карираната риза, които сякаш всеки миг щяха да изхвръкнат, до черните маратонки с дебела гумена подметка – и изви презрително устни.
— Стой по-далеч от хладилника, става ли? За теб е забранена територия.
Арън се изчерви като домат, а Джорджи едва се сдържа да не зашлеви нахалницата.
Ако се наложи да избирам между теб и Чаз, без да се замисля, ще избера нея.
— Докато Арън работи за мен – заяви Джорджи твърдо, – цялата къща е свободна територия за него. Надявам се, че ще му помогнеш да се почувства удобно.
— Желая ти късмет в това начинание – процеди Чаз, врътна се с навирен нос и се отдалечи, размахвайки лейката.
— Какво й става? – изуми се Арън.
— Не може да свикне с факта, че Брам се е оженил. Не й обръщай внимание.
Добър съвет, но Джорджи не можеше да си представи как добродушният, добре възпитан Арън ще успее да се справи с двайсетгодишната икономка със змийски език.
След като Арън си тръгна, Джорджи излезе навън, за да потърси Брам. Трябваше да начертаят план, а той достатъчно дълго го бе отлагал. Чу бълбукането на вода и пое по посока на звука. Скоро се озова до малък басейн с неправилна форма, скътан зад висока зелена трева и разлистен вечнозелен дъб. Пенестите води на водопад, висок близо метър и половина, разбиващи се върху блестящи черни камъни в единия край на басейна, допълнително създаваха усещане за уединение.
Тя продължи по пътеката и го откри заключен в кабинета. Отново говореше по телефона и когато тя натисна неколкократно дръжката на вратата, той се обърна с гръб към нея. Джорджи се опита да подслушва през стъклото, но не можа да разбере нито дума. Той затвори телефона и защрака по клавиатурата. Младата жена не можеше да си представи какво можеше да пише Брам толкова трескаво на компютъра. И как изобщо е успял да се измъкне от леглото преди четири следобед?
— Пусни ме да вляза.
— Не мога! – извика той, продължавайки да пише. – Прекалено съм зает да измисля как по-добре да похарча парите ти.
Но тя не се хвана на въдицата. Вместо това затананика песента на Джон Мейър „Твоето тяло е като Страната на чудесата” и забарабани по стъклените панели в такт с мелодията. Той не можа да издържи дълго и най-сетне неохотно отиде да отключи вратата.
— Казвай по-бързо какво те тормози и изчезвай. Проститутките, които съм поръчал, ще пристигнат всеки момент.
— Радвам се да го чуя. – Тя влезе вътре и кимна към компютъра. – Докато точиш лиги пред снимките на голи мажоретки, аз работя над нашето ефектно повторно явяване пред публиката. Може би не е зле да си водиш бележки. – Отпусна се на хлътналия кафяв диван под Марлон Брандо и кръстоса крака. – Нали имаш уебсайт? Написах писмо от името на двама ни, за да бъде постната до феновете ни. – За миг изгуби нишката на мисълта си, когато Брам опря лакти върху бюрото. Скип имаше бюро, а не Брам. Скип беше добре образован, целеустремен, с твърди морални принципи.