За миг тя се трогна от думите му, но много скоро се завърна в Страната на здравия разум, припомняйки се, че Брам само играе ролята на грижовен съпруг.
— Ние винаги се държим прилично, Брам! – извика силно една от репортерките в отчаян опит да надделее глъчката.
Брам още не бе връчил подносите на охранителите с молбата да раздадат курабийките, когато въпросите заваляха. Откога се срещат? Къде? Защо след толкова години са заедно? Каква е тази внезапна любов? Нали доскоро се ненавиждаха люто?
Въпросите летяха един след друг.
— Джорджи, да не си го връщаш на Ланс?
— Всички говорят, че си анорексичка. Вярно ли е?
Но и Джорджи, и Брам бяха обиграни професионалисти, особено когато ставаше дума за общуване с медиите. Затова отговаряха само на тези въпроси, на които искаха.
— Хората смятат, че всичко това е само рекламен трик! – провикна се Мел Дъфи.
— Заради реклама можеш да излизаш с някого – моментално го парира ловко Брам, – но не и да се ожениш. Но хората могат да си мислят каквото им е угодно.
— Джорджи, носят се слухове, че си бременна.
— Наистина ли? – Незарасналата рана я заболя с нова сила, но Джорджи си лепна клоунската усмивка и се потупа по корема. – Ало? Има ли някой там?
— Джорджи не е бременна – поясни Брам. – Когато това се случи, със сигурност ще ви уведомим.
— Ще ходите ли на сватбено пътешествие? – попита репортер с британски акцент.
Брам потри гърба на Джорджи.
— Всяко нещо с времето си.
— Решихте ли къде ще заминете?
— Мауи – рече той.
— Хаити – опроверга го Джорджи. Младоженците се спогледаха. Джорджи се повдигна на пръсти и го целуна по брадичката. – Двамата с Брам възнамеряваме да се възползваме от тази глупава суматоха, която се надигна около сватбата ни, за да привлечем вниманието към окаяната съдба на хората, живеещи в крайна бедност. – Тя не знаеше много за Хаити, освен че там болшинството живееха в пълна бедност и че Хаити е много по-близо от Тайланд и Филипините, където Ланс и Джейд се занимаваха с благотворителност.
— Както сами виждате, още не сме решили – обобщи Брам и най-неочаквано я привлече в обятията си, дарявайки я със страстната целувка, отдавна лелеяна от журналистите.
Джорджи се постара да откликне с нужните движения и ентусиазъм, но беше уморена, гладна и… в обятията на най-стария си враг.
Най-после се отдръпнаха един от друг.
— Можете да останете тук през цялата нощ – обърна се Брам към тълпата, без да откъсва от нея жаркия си любовен поглед, – но ви уверявам, че тази вечер никъде няма да излизаме.
Младата жена се опита безуспешно да се изчерви. Дали някога щеше да узнае какво се бе случило в онази хотелска стая в Лас Вегас? Не беше забелязала никакви признаци, че са правили секс, ако не се смяташе това, че и двамата бяха голи, което, за съжаление, беше един от най-красноречивите признаци.
Докато вървяха обратно към къщата, ръката му остана залепена за дупето й, за радост на зяпачите.
— Много мило – отбеляза той.
Тъгата и болката, които толкова дълго се опитваше да скрие, изведнъж изскочиха на повърхността.
— Никога не ти простих за онова, което се случи през онази нощ на яхтата. И никога няма да ти простя.
Той се отдръпна.
— Бях много пиян. Зная, че не се държах като бленувания любовник, но…
— Това, което ти направи, беше почти изнасилване.
Брам застина на място.
— Пълни глупости. Никога през живота си не съм изнасилвал жена и със сигурност не съм изнасилил и теб.
— Физически не, но…
— Ти беше влюбена в мен. Всички го знаеха. Още от самото начало ми се хвърляше на врата.
— Ти дори не легна с мен – продължи тя. – Само вдигна грубо полата ми и просто се обслужи.
— Можеше да кажеш „не”.
— А след това си тръгна. Веднага след като всичко свърши.
— Аз никога нямаше да се влюбя в теб, Джорджи. Направих всичко, за да го разбереш, но ти упорито отказваше и продължаваше да ме преследваш. Онази нощ поне сложи край на фантазиите ти.
— Да не си посмял да го представяш все едно си ми направил услуга! Ти просто искаше да се облекчиш и да получиш поредния оргазъм, а аз ти бях подръка. Възползва се от увлечението на едно глупаво момиченце, което те смяташе за романтичен и загадъчен принц, докато ти всъщност беше един егоистичен, самовлюбен задник. Ние сме врагове. Такива бяхме и такива ще останем.
— Както желаеш.
Брам се отдалечи с гневни крачки, а Джорджи се опита да се убеди, че най-после е казала всичко, което толкова отдавна й тежеше. Но нищо не можеше да промени миналото и тя изобщо не се почувства по-добре.