8
На следващата сутрин Джорджи плува близо час в уединения басейн. Вчера допусна той да види колко силно я бе наранил, а показването на подобна уязвимост беше лукс, който не можеше да си позволи. Това не биваше да се повтаря. Никога.
Когато излизаше от басейна, чу глас, идващ откъм пътеката, извиваща се зад храстите.
— Успокой се, Кейтлин… Да, зная. Имай малко търпение, скъпа…
Брам се отдалечи, преди Джорджи да успее да чуе нещо повече. Докато се увиваше с хавлиената кърпа, се питаше коя беше тази Кейтлин и колко време ще мине, преди Брам да потърси забавление в леглото на една от тайнствените си жени.
Вчеса мократа си коса с пръсти, подпъхна края на кърпата под мишницата и влезе в къщата, за да претършува хладилника. Тъкмо изваждаше кофичка с йогурт с боровинки, когато влезе Чаз и тръсна купчина писма върху кухненския блок в средата.
— Ще ти бъда благодарна, ако стоиш по-далеч от хладилника. Всичко е подредено, както съм свикнала.
— Няма да местя нищо, което не ям. – Чаз беше огромен трън в задника, но при все това Джорджи изпитваше жал към нея. Тя не вярваше, че Чаз е любовница на Брам, но не се съмняваше, че момичето е влюбено в него. Много добре помнеше собствените си страдания, докато боледуваше от същата болест, затова се опита да разтопи ледовете помежду им. – Разкажи ми за себе си, Чаз. Тук ли си израснала?
— Не. – Чаз извади от шкафа голяма купа за разбъркване.
— Аз почти не умея да готвя – опита отново Джорджи. – Ти как се научи?
Момичето затръшна шумно вратичката на шкафчето.
— Нямам време за разговори. Трябва да се заема с приготвянето на обяда на Брам.
— Какво е менюто?
— Специална салата, която той харесва.
— Чудесно. Обичам салати.
Чаз грабна кухненската кърпа.
— Не мога да готвя за двама. И без това имам достатъчно работа. Ако не искаш да напусна, трябва сама да се погрижиш за себе си.
Джорджи облиза капачката на кофичката от вътрешната страна.
— А кой е казал, че не искам да напуснеш?
Лицето на Чаз пламна от гняв. Джорджи я разбираше, но враждебността й още повече влошаваше напрегнатата обстановка. Извади лъжица от чекмеджето.
— Приготви обяд за двама, Чаз. Това е заповед.
— Приемам заповеди само от Брам. Той ми е обещал никога да не се намесва в моята работа.
— Когато го е казал, не е бил женен, но сега вече е, така че превъплъщението ти в образа на Годзила не ме впечатлява. Имаш две възможности: или ще се държиш прилично, или аз ще наема собствен персонал и ще ти се наложи да делиш кухнята. А имам усещането, че това никак няма да ти хареса.
И Джорджи се понесе навън с кофичката йогурт в ръка.
Когато стъпките й заглъхнаха, Чаз притисна юмруци към корема си, опитвайки се да обуздае напиращата омраза, заплашваща да залее всичко наоколо. Джорджи Йорк притежаваше всичко. Тя беше богата и известна. Имаше страхотни дрехи и успешна кариера. Сега имаше и Брам, а се предполагаше, че само Чаз ще се грижи за него.
Пред кухненските прозорци на верандата запърха едно колибри. Чаз откъсна хартия от кухненската ролка и отвори вратата на хладилника. Млякото не беше там, където го бе оставила, а две кофички с йогурт бяха паднали. Дори яйцата бяха преместени от другата страна на полицата.
Оправи всичко и избърса едно петно от вратата. Не можеше да понесе мисълта, че някой друг ще се мотае в кухнята й. В нейната къща. Смачка хартията и я хвърли в кошчето. Джорджи дори не беше красива, не приличаше на жените, с които Брам обикновено излизаше. Тя не го заслужаваше. Не заслужаваше нищо, което притежаваше. Всички знаеха, че е известна само защото баща й я бе направил звезда. От детството си Джорджи бе свикнала всички да й целуват задника и да я уверяват колко е велика и прекрасна. Никой не бе целувал задника на Чаз. Никога.
Момичето огледа своята кухня. Слънчевите лъчи нахлуваха през шестте тесни прозореца и сините акценти върху плочките проблясваха. Това беше най-любимото й място на света, обичаше го повече дори от апартамента си над гаража, а Джорджи искаше да се намърда и тук.
Още не можеше да повярва, че Брам не й бе казал, че ще се жени. От това най-много я болеше. Но нещо не беше наред с този брак. Брам не се държеше с Джорджи така, както според Чаз трябваше да се държи с жената, която обича. Чаз реши да разбере какво става.
Джорджи не се появи, докато Арън надзираваше разтоварването на багажа й. В късния следобед той вече бе подредил кабинета й, а тя бе разопаковала кашоните с дрехи и ги бе отнесла в спалнята. По-голямата част от гардероба й бе даден на склад. Когато Арън си тръгна, стените сякаш се прихлупиха около нея. При все че приусът й бе паркиран отпред на алеята, никъде не можеше да отиде сама, не и на четвъртия ден от брака им, когато всички фотографи в града обикаляха къщата. Затова реши да се опита да почете.