Доста по-късно Брам я откри застанала до балконската врата на спалнята й. Джорджи водеше мислен окуражаващ монолог на тема независимост и самоутвърждаване.
— Хайде да отскочим с колата до плажа – предложи той. – Вече не издържам да стоя затворен тук, ще откача.
— Скоро ще мръкне.
— И на кого му пука? – Той потри с кокалчета златистата си набола брада. – Вече изпуших два пакета цигари. Имам нужда да изляза на чист въздух.
Тя също имаше, дори и в неговата компания.
— Пил ли си?
— Не, по дяволите! Но ще започна, ако остана още малко сврян тук. Искаш ли да излезем, или не?
— Дай ми двайсет минути.
Щом остана сама, Джорджи отвори дебелия албум, в който Арън бе подредил всички снимки на гардероба й, комплектуван от Ейприл с указания как да се комбинират дрехите. Намери раздела „Ежедневно облекло”. Може би някой ден Джорджи ще има щастието да излиза от къщи, без да се тревожи за външния си вид, но сега не можеше да си позволи подобен разкош. Спря се на джинси „Рок & Рипъблик”, корсет и семпла жилетка тип кимоно на „Майкъл Корс”, която според Ейприл придаваше „завършен вид на тоалета”.
Джорджи можеше и сама да си подбира дрехите, но Ейприл го правеше по-добре. Хората нямаха понятие колко безпомощни бяха в това отношение много знаменитости и колко много зависеха от стилистите си. Джорджи щеше да е вечно благодарна на Ейприл, задето продължаваше да й помага.
Папараците ги чакаха в края на алеята за коли като глутница изгладнели кучета. Щом Брам включи двигателя, те се нахвърлиха на аудито му. Той успя да се измъкне и да потегли, но пет-шест черни сува бързо го последваха.
— Имам чувството, че сме начело на погребална процесия – промърмори Джорджи. – Иска ми се поне веднъж да мога да изляза от дома си без прическа и грим и без да ме снимат.
Брам погледна в огледалото за обратно виждане.
— Няма нищо по-лошо от знаменитост, оплакваща се от тегобите на славата.
— За пръв път се сблъсках с това, когато започнах да излизам с Ланс. А ти го търпиш едва от няколко дни.
— Хей, мен също са ме снимали.
— Порно видеото не се брои. Ще видим дали ще си толкова жизнерадостен след още няколко месеца.
Той спря рязко на светофара и задната кола едва не ги блъсна, затова Джорджи замълча, оставяйки го да се съсредоточи върху шофирането.
Трафикът не беше особено натоварен и кавалкадата от папараци продължи да ги следва по целия път до Малибу. Още няколко сува се присъединиха към погребалната процесия, въпреки че папараците сигурно се бяха досетили, че Брам се е насочил към един от така наречените частни плажове.
Тези, които идваха за пръв път в Малибу, винаги се изненадваха при вида на дългите участъци от магистралата с частни гаражи от двете страни, стигащи отзад до шосето и образуващи солидна стена, която правеше плажа недостъпен за всички, освен за малцината привилегировани щастливци, живеещи тук. Брам подмина къщата на Тревър, отби от главния път и спря пред двойна сиво-кафеникава гаражна врата. Само след минута двамата прекосяваха старата плажна къща на Трев, която той бе обявил за продажба.
Навън сумракът се бе сгъстил и нощта беше като в сцена от любовен филм. На лунната светлина гребените на вълните приличаха на заскрежена пяна. Прибоят неуморно се плискаше към брега. Хладният пясък полепваше между пръстите на краката й. Липсваше единствено любимият мъж. Тя се замисли за откъслечния разговор с тайнствената Кейтлин, който бе дочула по-рано, и се запита колко време ще мине, преди да се окаже въвлечена във втори семеен скандал, този път с друга съперница.
Той забави крачки, като се приближиха до водата. Лунната светлина посребряваше краищата на миглите му.
— Права си, Скутър – заговори той. – В онази нощ на яхтата се държах като последен негодник. Моля да ме извиниш.
Джорджи за пръв път чуваше извинение от него, но в душата й се бяха натрупали толкова много обиди, огорчения и срам, че бе невъзможно да се изтрият само с няколко думи.
— Извинението не се приема.
— Добре.
— И това е всичко?
Той пъхна ръце в джобовете си.
— Не зная какво друго да кажа. Станалото – станало, и никак не се гордея със себе си.
— Ти искаше да се облекчиш – рече тя горчиво, – а аз ти бях подръка.
— Я задръж малко. – За разлика от нея той не носеше пуловер и лекият вятър опъваше тениската върху мускулестите му гърди. – Ако исках само да се облекча, онази нощ на яхтата беше пълно с жени и можех да си избера която пожелая. Не се хваля. Ти сама знаеш, че беше така.