— Да бе, като че ли някога ще стане.
— Знаеш какво мисля за навика му вечно да те пришпорва. Добре, повече няма да кажа нито дума.
— Недей. – Джорджи отлично знаеше мнението на Тревър за сложните отношения с баща й. Мнение, което като цяло беше съвсем точно. Тя обви ръце около коленете си и ги притисна към корема. – Разсей ме с някои сочни клюки.
— Моята партньорка от ден на ден откача все повече. Ако някога отново реша да снимам филм с тази жена, по-добре ме застреляй. – Той измести стола си, така че бръснатата му глава да остане на сянка. – Знаеш ли, че тя и Брам преди време са излизали заедно?
Стомахът й се присви.
— Двамата са си лика-прилика, или както се казва, „от един дол дренки”.
— Той наглежда къщата…
Тя вдигна ръка.
— Престани. Не мога да говоря за Брамуел Шепърд. Особено днес.
Днес следобед Брам беше наблюдавал с бездушна усмивка на лицето как едва не я стъпкаха до смърт. Господи, колко го мразеше дори след всичките тези години.
Слава богу, Трев смени темата, без да се задълбочава в подробности.
— Предполагам, че си видяла проучването на общественото мнение в „Ю Ес Тудей” от миналата седмица? За любимите героини от ситкомите? Скутър Браун е на трето място, след Луси и Мери Тейлър Мур. Дори си изпреварила Барбара Идън.
Джорджи бе видяла класацията, но й бе все едно.
— Ненавиждам Скутър Браун.
— Ти си единствената. Тя е икона. Не е американско да не я обичаш.
— Снимките на сериала спряха преди осем години. Защо хората не могат да го забравят?
— Може би се дължи на повторенията, които не спират да се излъчват по цял свят?
Тя бутна слънчевите очила на темето си.
— Бях хлапе, когато сериалът започна да се снима, само на петнайсет. И едва на двайсет и три, когато го спряха.
Тревър забеляза зачервените й очи, но не каза нищо.
— Скутър Браун няма възраст. Най-добрата приятелка на всяка жена. Любимата девственица на всеки мъж.
— Но аз не съм Скутър Браун! Аз съм Джорджи Йорк. Моят живот принадлежи на мен, а не на света.
— Желая ти късмет с това.
Наистина повече не издържаше. Без да може да се противопостави, винаги да се съобразява с другите. Никога да не действа по своя воля. Младата жена притисна по-плътно колене към гърдите си и се загледа в лака на ноктите си, преливащ във всички цветове на дъгата. Беше накарала маникюристката да развихри въображението си с надеждата да се поразсее.
Ако не му предложеше веднага, никога нямаше да се реши.
— Трев, какво ще кажеш двамата с теб да завъртим една малка… голяма любовна история?
— Любовна история?
— Ние двамата. – Не смееше да го погледне и продължаваше да се взира в пъстроцветния лак. – Да се влюбим пред погледите на всички. И може би… – Изрече с мъка следващите думи: – Трев, обмислям го от доста време… Зная, че ще го сметнеш за лудост. И то наистина е лудост. Но… ако идеята не ти се струва толкова противна, мислех си… че двамата поне можем да обмислим вероятността… да се оженим.
— Да се оженим? – Тревър скочи рязко от стола.
Той беше един от най-скъпите й приятели, но сега страните й пламтяха от притеснение. И все пак какво значение имаше още един унизителен момент в живота й в една година, изпълнена с позор? Тя отпусна ръце от коленете.
— Разбирам, че не биваше да ти го стоварвам така изневиделица. Зная, че е откачено, наистина откачено. И аз самата се чувствах по този начин, когато идеята ми хрумна за пръв път. Но като размислих по-трезво, не съзрях никакви големи недостатъци.
— Джорджи, аз съм гей.
— Носят се слухове, че си гей.
— Аз наистина съм гей.
— Но ти го прикриваш толкова добре, че едва ли някой го знае със сигурност. – Тя преметна крака над страничната облегалка на шезлонга и се намръщи, когато закачи леко засъхналата драскотина на единия си глезен. – Това най-после ще сложи край на догадките и спекулациите. Помисли си, Трев. Ако братството на обратните надуши някога, че си от техния отбор, с кариерата ти ще е свършено.
— Мислиш ли, че не го зная? – Той потърка с ръка обръснатото си теме. – Джорджи, животът ти се е превърнал в истински цирк и независимо колко те обичам, не искам да бъда изтъпанчен по средата на арената.
— Тъкмо това е най-хубавото на моя план. Ако двамата с теб сме заедно, циркът ще спре. – Той се отпусна отново на стола, а тя отиде и коленичи пред него. – Трев, само си помисли. Двамата винаги сме се разбирали чудесно. И ще можем да живеем свободно, както желаем – без никой да се меси в живота на другия. Представи си само каква свобода ще имаш – и двамата ще имаме. – Тя притисна буза към коляното му само за миг, сетне приседна на пети. – С теб не сме такава странна двойка, каквато бяхме аз и Ланс. Тревър и Джорджи ще имат скучен брак и след първите няколко месеца пресата ще ни остави на мира. Няма да ни се налага да живеем под постоянно наблюдение. А ти няма да си принуден да излизаш с всички онези жени и да се преструваш, че се интересуваш от тях. Можеш да се срещаш с когото искаш. Нашият брак ще бъде идеално прикритие за теб. – А за нея – възможност да се избави от всеобщото съжаление. Щеше да си възвърне достойнството и в същото време това щеше да е нещо като застраховка, която да я предпази отново да се хвърли в емоционалната пропаст заради някой мъж. – Помисли си, Трев. Моля те. – Трябваше да го остави да свикне с идеята, преди да спомене за деца. – Помисли си колко освобождаващо ще бъде и за двама ни.