Джорджи се вцепени. Надяваше се, че Брам си бе измислил цялата история само за да я дразни. Той знаеше, че продължението на сериала ще навреди много повече на кариерата й, отколкото да помогне. Защо си мислеше, че може да я склони да участва в подобно професионално самоубийство?
Никак не й харесваше очевидният отговор на този въпрос. Изнудване. Брам можеше да я заплаши, че ще сложи край на брака им, ако тя откаже да участва в проекта. Но ако я зареже, ще се лиши от парите й, а освен това ще изглежда като пълен негодник в очите на околните, макар че може би не му пукаше за това. И все пак… Джорджи си спомни как Брам се държа с Рори Кийн. Може би далеч не беше безразличен към имиджа си, както се опитваше да я накара да повярва.
— Какво правиш тук?
Джорджи вдигна стреснато глава и видя Чаз да стои на прага. Приличаше на плод на любовта между Марта Стюарт и Джоуи Рамон. Униформата й на икономка за деня се състоеше от джинси на дупки, горнище с маслиненозелен цвят и черни джапанки. Джорджи затвори чекмеджето с крак. Тъй като не можеше да измисли разумно обяснение, реши да контраатакува:
— Въпросът по-скоро е ти какво правиш тук?
Чаз присви враждебно очите си, плътно очертани с черен молив.
— Брам не обича чужди хора да тършуват из кабинета му. Ти не би трябвало да си тук.
— Аз не съм чужда. Аз съм неговата съпруга – отсече Джорджи, удивена от думите, които не вярваше, че може да излязат от устата й.
— Той не пуска тук дори чистачката – процеди Чаз и вирна брадичка. – Никой не влиза в кабинета му, освен мен.
— Ти си му много предана. Питам се защо ли?
Момичето извади една метла от малкия шкаф.
— Това ми е работата.
Явно сега Джорджи нямаше да може да разгледа компютърните му файлове, затова понечи да си тръгне, но докато ставаше, зърна видеокамера в единия край на бюрото. Чаз започна да мете пода. Джорджи разучи внимателно камерата и установи, че дори и да е имало заснети долнопробни секс игрички, Брам ги бе изтрил.
Чаз спря да мете.
— Не пипай това.
Джорджи импулсивно насочи камерата към Чаз и натисна бутона за запис.
— Защо толкова много се грижиш за Брам?
Момичето притисна дръжката на метлата към гърдите си.
— Какво правиш?
— Просто съм любопитна защо си му толкова предана.
— Изключи това.
Джорджи нагласи фокуса. Зад пиърсинга и сърдитата гримаса на Чаз се криеха нежни, почти изящни черти. Чаз бе прихванала от едната страна косата си с малка сребърна шнола, за да не й влиза в очите, но от другата страна острите кичури стърчаха над ухото й като бодли на таралеж. Враждебната независимост на Чаз удивяваше и очароваше Джорджи. Тя не можеше да си представи, че съществуват хора, които ни най-малко не се интересуват от мнението на околните.
— Предполагам, че ти си единствената в Лос Анджелис, която не понася камерите – отбеляза Джорджи. – Не си ли мечтала да бъдеш актриса? Повечето момичета идват тук именно заради това.
— Аз? Не. И откъде знаеш, че не съм родена тук?
— Интуиция. – През визьора Джорджи видя как ъгълчетата на малката уста на Чаз се изопнаха от напрежение. – Повечето двайсетгодишни момичета биха се отегчавали от работа като твоята.
Чаз стисна по-силно дръжката на метлата, като че ли беше оръжие.
— Харесвам работата си. Ти навярно си мислиш, че домакинската работа не е важна.
— Аз мисля, че всяка работа зависи от това, как човек се отнася към нея – цитира Джорджи баща си.
Камерата някак си неусетно бе променила отношенията помежду им и за пръв път откакто се бяха срещнали, Чаз изглеждаше несигурна.
— Хората трябва да правят това, за което ги бива – промърмори тя накрая. – Аз съм добра в работата си. – Опита се да се заеме отново с метенето, но камерата очевидно я притесняваше. – Изключи това нещо.
— Как се случи? – Джорджи заобиколи ъгъла на бюрото, за да я улови отново на фокус. – Как се научи толкова млада да въртиш домакинство?
Чаз помете боклука от ъгъла на стаята.
— Правя го, откакто се помня. – Джорджи зачака и за нейна изненада, Чаз продължи: – Мащехата ми работеше в един мотел, недалече от Барстоу. Дванайсет стаи плюс ресторант. Няма ли да изключиш това нещо?
— След минута. – Камерата караше някои хора да замлъкнат, а други да говорят. Очевидно Чаз беше от вторите. Джорджи се отдръпна крачка встрани. – Там ли си работила?