— Понякога. Мащехата ми обичаше да купонясва и често се прибираше толкова късно у дома, че на другия ден не можеше да стане за работа. В такива случаи пропусках училището и ходех в мотела да я замествам.
Джорджи нагласи обектива, за да улови лицето на Чаз в близък план, доволна от усещането, че тя води играта.
— На колко години беше тогава?
— Не зная. Около единайсет. – Чаз отиде да мете на същото място, което току-що бе почистила. – Собственикът не се интересуваше на колко съм години, стига да се свърши работата, а аз работех по-добре от мащехата ми.
Камерата документираше фактите. Не изказваше мнение за тежкия труд на едно единайсетгодишно момиче.
— А не ти ли беше криво, че пропускаш училището? – Започна да мига лапичката, показваща, че батерията е почти изтощена.
Чаз сви рамене.
— Нуждаехме се от пари.
— Работата сигурно е била тежка.
— Имаше и хубави страни.
— Като например?
Чаз продължи да ръчка с метлата същото място на пода.
— Не зная. – Подпря метлата на стената и взе парцала за прах.
— Не мога да си представя, че е имало нещо хубаво – отбеляза Джорджи предпазливо.
Чаз плъзна парцала по рафта с книги.
— Понякога в мотела идваше семейство с деца. Поръчваха си пица или си носеха сандвичи от ресторанта, а децата неизбежно изтърваваха или разливаха нещо върху килима. Разхвърляха цялата стая и ставаше голяма бъркотия. – Тя продължаваше да бърше една и съща книга. – Навсякъде беше осеяно с храна и боклуци. По пода се валяха чаршафи и използвани кърпи. А когато свършех работата си, всичко отново беше чисто и подредено. – Лопатките изпъкнаха върху слабичкия й гръб, когато захвърли парцала. – Всичко това са глупости. Чака ме работа. Ще се върна, когато се махнеш оттук. – Излезе през вратата в мига, в който камерата угасна.
Джорджи изпусна шумно дъха си, който досега сдържаше. Чаз никога нямаше да й разкаже толкова много, ако я нямаше камерата. Извади касетата и я пъхна в джоба си. Изпитваше същото въодушевление, както след добре заснета трудна сцена от поредния филм.
Същата вечер в кухнята я очакваше най-отвратителният сандвич: огромно уродство, състоящо се от две дебели филии хляб, между които бяха напъхани големи резени студено месо и кашкавал, обилно полети с майонеза. Джорджи го раздели на две и си направи много по-малък сандвич, който изяде сама на верандата. През остатъка от вечерта не видя Брам.
На следващия ден Арън й подаде новия брой на „Флаш”. Една от снимките на Мел Дъфи, направени на терасата, красеше предната корица, а заглавието крещеше:
„СВАТБАТА, КОЯТО ПОТРЕСЕ СВЕТА!
Ексклузивни снимки от брачното блаженство на Скип и Скутър по време на медения им месец!”
На снимката Брам я държеше в обятията си, прозрачната й бяла пола се стелеше по ръкавите му и двамата се взираха влюбено един в друг. Сватбената й снимка с Ланс се беше появила на същата корица, но истинските младоженци изобщо не изглеждаха толкова влюбени, колкото фалшивите.
Би трябвало да е доволна. Никакви жалейки за нещастната изоставена Джорджи, а само възхита от новооткритото й щастие.
Феновете на Джорджи Йорк бяха потресени от бягството й в Лас Вегас и женитбата й с бившия й партньор от „Скип и Скутър” – лошото момче Брамуел Шепърд.
„Двамата се срещат тайно от месеци – твърди Ейприл Робилард Пейтриът, личната стилистка на Джорджи. – Сега са неземно щастливи, а всички ние сме безумно радостни за тях!”
Джорджи благодари мислено на Ейприл и прегледа набързо останалата част от статията.
„… пиарът на Джорджи отхвърли всички спекулации за жестоката вражда между двете звезди от „Скип и Скутър”: „Двамата никога не са били врагове. Брам много отдавна промени отношението си към нея”.”
Безочлива лъжа.
„Приятелите им твърдят, че те имат много общи неща…”
Освен взаимната омраза, Джорджи не можеше да се сети за нито едно и захвърли списанието.
Тъй като нямаше какво да прави, отиде в дневната и откъсна няколко изсъхнали листа от лимоновото дръвче. С ъгълчето на окото видя Брам да се насочва към кухнята, вероятно за да си налее ново питие. Не искаше той да си мисли, че тя съзнателно го избягва, което си беше самата истина, затова извади мобилния от джоба си и му позвъни.
— Спечелил си тази къща на покер, нали? Това обяснява много неща.
— Като например?
— Прекрасното обзавеждане, красивата градина, книгите, в които има текст, не само картинки. Но няма значение… Днес Скип и Скутър трябва отново да се появят в обществото. Какво ще кажеш да излезем да пием кафе?