— Нямам нищо против. – Той влезе в трапезарията, затъкнал телефона между ухото и рамото си. Беше с джинси и винтидж тениска с логото на „Нирвана”. – Защо ми звъниш по телефона, вместо да поговорим очи в очи?
Тя премести своя телефон на другото ухо.
— Реших, че двамата с теб общуваме по-добре от разстояние.
— И откога така? О, спомням си. Откакто преди две нощи те целунах на плажа. – Той се облегна на рамката на вратата, докато я прогаряше със страстния си поглед. – Разбрах го от начина, по който ме гледаше. Аз те възбуждам и това дяволски те плаши.
— Ти си великолепен, а изглежда, в мен винаги се е криела една развратница, така че как бих могла да се овладея? – Притисна телефона към ухото си. – За щастие, характерът ти заличава целия ефект от чара и красотата ти. Причината, поради която ти звъня…
— Вместо да прекосиш стаята и да говориш лице в лице с мен…
— … е, защото това е делово споразумение, а…
— Откога бракът е делово споразумение?
Въпросът му я вбеси и тя затвори гневно телефона.
— Откакто ме подмами да ти плащам по петдесет хиляди долара на месец.
— Добре казано. – Брам пъхна мобилния в джоба си и пристъпи към нея. – Чух, че Загубеняка не ти е дал нито стотинка при развода.
Джорджи можеше да получи милиони от разяждания от вина Ланс, но каква полза? Тя не искаше парите му. Искаше само него.
— Кому са нужни повече пари? Опа… Сетих се. На теб.
— Трябва да проведа няколко разговора – рече той. – Дай ми половин час. – Бръкна в джоба на джинсите. – Само още нещо… – Протегна към нея малка кадифена кутийка. – Купих го за стотачка от eBay. Трябва да признаеш, че прилича на истински.
Тя отвори кутийката и видя пръстен с трикаратов фасетиран диамант.
— Леле! Фалшив диамант в комплект с фалшив съпруг. Добро хрумване. – Плъзна го на пръста си.
— Този камък е по-голям от онзи, който ти даде Загубеняка. Скръндзаво копеле!
— Само че неговият беше истински.
— Също като брачните му клетви?
Част от нея, склонна към самозаблуда, все още искаше да вярва в благородството на мъжа, който я бе изоставил, но Джорджи потисна желанието да се хвърли в защита на Ланс.
— Винаги ще го пазя – измърка тя провлачено, мина покрай него и се запъти към горния етаж.
Консултира се с албума на Ейприл и избра памучен панталон и тъмнозелено горнище с рюш и къси буфан ръкави. Обу пантофки, тип „балеринки”, на „Тори Бърч”, но не взе дизайнерската чанта за три хиляди долара, препоръчана от Ейприл. Феновете не разбираха, че неприлично скъпите чанти, които толкова нехайно размахваха любимите им знаменитости, са подаръци. На Джорджи й бе дошло до гуша от всеобщия заговор, чиято цел бе да подмамят обикновените жени да харчат безумни пари за модни чанти, безмилостно опустошавайки кредитните си карти. Вместо това предпочете пъстроцветната платнена чанта, която Саша й бе подарила миналата година.
Среса се, гримира се и се застави да сподави негодуванието си, когато слезе долу и завари Брам да я чака в преддверието, облечен в същите джинси и тениска. Доколкото можеше да види, той не си бе дал труда да се подготви за среща с фотографите, ала най-много я вбесяваше фактът, че нямаше нужда да прави каквото и да било. Златистата му набола брада щеше да изглежда прекрасно на снимка, както и вълнистата разрошена коса. Поредното доказателство за холивудския заговор срещу жените звезди.
Брам опипа картичката, затъкната в разкошния букет, оставен върху бюфета.
— Откога двете с Рори Кийн сте толкова близки приятелки?
— От нея ли са цветята?
— Пожелава ни всичко най-добро. Поправи ме, ако греша, но изглежда, че тя много се интересува от теб.
— Аз почти не я познавам. – Беше самата истина, макар че Рори се бе обадила веднъж на Джорджи, за да я посъветва да не участва в един филм. Джорджи се съобрази с препоръката й и действително впоследствие продуцентите имаха големи финансови проблеми и филмът бе спрян по средата на снимките. Тъй като „Вортекс Студиос” не участваше в проекта, Рори я бе предупредила напълно безкористно. Самата Джорджи остана малко озадачена от интереса й. – Предполагам, че изпитва някаква симпатия към мен още от времето, когато работеше като помощник-режисьор в „Скип и Скутър”.
Брам небрежно метна картичката върху бюфета.
— Очевидно към мен не изпитва никаква симпатия.
— Аз винаги съм била любезна с нея. – Джорджи почти не си спомняше тогавашната Рори, но много добре помнеше навика на Брам да вгорчава живота на всички от екипа.
— От незначителен помощник-режисьор за четиринайсет години тя се е издигнала до шеф на „Вортекс Студиос” – промърмори Брам. – Кой можеше да го очаква?