— Очевидно не и ти – подметна Джорджи с най-ехидната си усмивка. – Каквото посееш, това ще пожънеш.
— Предполагам. – Той си надяна опустошително секси очила, тип „Авиатор”. – Да вървим да покажем пръстена ти на американската публика.
Двамата позираха пред папараците пред „Кофи Бийн енд Тий Лийф” на булевард „Бевърли”. Брам целуна косата й и се усмихна на фотографите.
— Не е ли истинска красавица? Аз съм най-големият късметлия на света.
След една адска година на публично унижение, думите му на престорено обожание бяха балсам за наранената й душа. Наистина ли му изглеждаше толкова жалка? За отмъщение Джорджи го настъпи по крака.
Чаз се връщаше в къщата, след като почисти кабинета на Брам, когато видя дебелия секретар на Джорджи, изправен до басейна и загледан във водата. Закрачи решително към него.
— Не е редно да си тук.
Той примигна зад очилата си. Видът му беше доста непривлекателен. Къдравите му кестеняви коси бяха разрошени. Този, който му беше избрал тези глупави грамадни рамки, също е бил сляп. Беше облечен като шейсетгодишен старец, коремът му бе провиснал над колана, а карираната му спортна риза щеше да се спука по шевовете.
— Добре – промърмори той и заобиколи Чаз, за да се върне в къщата.
Чаз размаха ръце.
— И какво правиш тук?
Той скри юмруци в джобовете.
— Почивах си.
— От какво? Работата ти е толкова лесна.
— Понякога, но сега съм по-натоварен.
— Да, в момента изглеждаш много натоварен.
Той не й каза да върви по дяволите, което заслужаваше заради неоправданата си грубост, но тя не можеше да понася всички тези чужди хора, които се мотаеха из къщата. И цялата вчерашна история в кабинета на Брам с Джорджи и камерата я бе извадила от равновесие. Трябваше веднага да си тръгне, но…
Чаз се почувства като истинска кучка, затова се опита да заглади положението.
— Брам навярно няма да има нищо против, ако от време на време ползваш басейна, стига да не е много често.
— Нямам време да плувам. – Той извади ръце от джобовете и закрачи към къщата.
Чаз също отдавна не плуваше, но като дете обичаше водата. Той сигурно се срамуваше да го видят по бански. Или може би това имаше значение само при жените.
— Тук е доста уединено – извика тя след него. – Никой няма да те види.
Той влезе в къщата, без да й отговори.
Чаз измъкна иззад камъните на водопада мрежата за чистене на басейна и започна да събира листата. Брам беше наел работник, който да поддържа басейна, но тя обичаше водата винаги да е чиста и прозрачна. Брам й бе казал, че може да плува, когато пожелае, но тя така и не се възползва от позволението му.
Захвърли мрежата. До този понеделник девойката беше много щастлива тук, но сега, с всички тези навлеци наоколо, животът й се виждаше в черни краски. Старите демони отново се пробудиха.
Половин час по-късно Чаз влезе в кабинета на Джорджи на втория етаж. Новата мебелировка включваше голямо извито бюро, ъглова библиотечна секция и две кресла с аеродинамична форма, тапицирани с кафява дамаска с щамповани дървесни клонки.
Арън беше с гръб към нея и говореше по телефона.
— Засега госпожица Йорк не дава интервюта, но съм сигурен, че ще бъде повече от щастлива да участва в благотворителния ви аукцион… Не, тя вече дари сценариите на „Скип и Скутър” на Музея по телевизионни комуникации, но всяка година раздава коледни картички за групи като вашата с автографи с индивидуални посвещения…
Сега той изглеждаше различен – самоуверен и делови, не приличаше на смотан зубрач. Чаз остави върху бюрото сандвич с шунка. Беше го приготвила от нискомаслена тортила, постно месо, тънки резенчета домат, няколко листа спанак, резен авокадо и морков. Надяваше се дебелакът да схване намека.
Той погледна сандвича, докато приключваше разговора.
— Не разчитай всеки ден на това – предупреди го тя, след като той затвори. Взе новия брой на „Флаш” с Брам и Джорджи на корицата и приседна на ръба на бюрото, за да го прегледа. – Хайде, яж.
Арън взе сандвича с пуешко филе и отхапа.
— Имаш ли майонеза?
— Не. – Чаз поднесе към носа си рекламното шишенце парфюм и го помириса. – На колко си години?
Той явно беше добре възпитан, затова преглътна хапката, преди да й отговори:
— На двайсет и шест.
Беше с шест години по-възрастен от нея, но изглеждаше по-млад.
— Завършил ли си колеж?
— Университетът в Канзас.
— Мнозина от тези, които са завършили колеж, от нищо не разбират. – Тя се вгледа изпитателно в лицето му и реши, че някой трябва да му го каже. – Имаш идиотски очила. Не се обиждай.