10
В събота Джорджи се събуди в три сутринта и повече не можа да заспи. Само преди седмица, приблизително по същото време, е стояла до Брам, произнасяйки брачните си клетви. Запита се какво точно е обещала.
В спалнята беше задушно. Тя отметна чаршафите, нахлузи старите жълти гумени чехли крокс, изтопурка по килима и излезе на терасата. Палмовите листа шумоляха от лекия бриз, а откъм басейна се чуваше тихото ромолене на водопада. Следобед Ланс й бе изпратил поредния есемес. Тревожел се за нея. Искаше й се да я остави на мира или поне отново да го ненавижда. Всъщност, с редки изключения, тя го ненавиждаше, ала от това не й ставаше по-добре.
Мислите й бяха прекъснати от подрънкване на кубчета лед и от мрака се разнесе един глас:
— Ако си решила да скачаш, изчакай да се съмне. Тази нощ съм твърде пиян, за да се занимавам с трупове.
Брам седеше до отворения френски прозорец на спалнята си, вляво от нейната. Беше кръстосал краката си, обути със стари маратонки, върху перилото и държеше чаша с питие в ръка. Бледи сенки браздяха профила му. Приличаше на човек, обмислящ на кой от седемте гряха да се отдаде.
Джорджи знаеше, че всички спални на втория етаж имат обща тераса, но досега не го бе виждала тук.
— Няма защо да скачам – рече тя. – И без това съм на покрива на света. – Обви пръсти около перилото. – Защо не спиш?
— Защото за пръв път през тази седмица имам възможност да си пийна на спокойствие. – Огледа нощното й одеяние, което нямаше нищо общо с миниатюрните прозрачни секси нощнички, които обличаше за Ланс. Но не направи никакъв критичен коментар за удобните шорти и широката тениска, щампована на розови и жълти устни в стил попарт.
Джорджи погледна извивката на гърба му, лениво отпуснатата китка и й се стори, че пропуска нещо, но не можеше да определи точно какво.
— Никой ли не ти е казвал, че пиеш прекалено много?
— Мисля да откажа алкохола, след като се разведем. – Той отпи още една глътка. – Я по-добре ми кажи какво си правила в кабинета ми в сряда сутринта?
Джорджи се бе чудила кога Чаз ще я издаде.
— Шпионирах. Какво друго да правя?
— Искам да ми върнеш видеокамерата.
Джорджи прокара палец по едно нащърбено място на перилото.
— Ще ти я върна. Казах на Арън да ми купи една.
— Защо ти е притрябвала?
— За убиване на времето.
Той остави чашата си върху теракотения под на верандата.
— Освен да ми крадеш вещите, какво друго си правила в моя кабинет?
Джорджи се замисли доколко да му признае, сетне реши да каже истината.
— Исках да разбера дали съществува проект за продължение на „Скип и Скутър”, или всичко е плод на твоето въображение. Открих сценария, но беше здраво опакован. И без това нямаше да го прочета.
Той стана и пристъпи към нея.
— Трябваше да ме попиташ. Доверието е основата на щастливия брак, Джорджи. Чувствам се наранен.
— Не, не си. Няма да участвам в никакво продължение. Никога. Писна ми да играя един и същи типаж. Искам нови героини, които да ме вдъхновят и увлекат. Ако отново играя Скутър, това ще бъде пагубно за кариерата ми. А ти мразиш Скип, така че не проумявам защо толкова си се вкопчил в тази идея. Е, всъщност разбирам и съжалявам, че си разорен, но нямам намерение да застрашавам кариерата си, за да ти помогна да уредиш финансовите проблеми.
Той мина покрай нея и надникна в спалнята й.
— Значи заради това е било всичко, така ли?
— Определено.
— Добре. – Той прокара ръка по рамката на вратата, сякаш проверяваше дали не е изгнила, но Джорджи не вярваше, че Брам ще се предаде толкова лесно.
— Говоря сериозно – настоя тя.
— Разбрах. – Брам се извърна към нея. – А аз пък си помислих, че си пъхаш носа в любовния ми живот.
— Ти си женен за мен, забрави ли? Нямаш любовен живот. – Още преди думите да излязат от устата й, й се прииска да ги върне обратно. Тя сама му бе дала възможност да захапе темата, която всячески се стараеше да избегне. – Отивам да спя.
— Не бързай толкова. – Брам докосна ръката й, преди тя да се шмугне вътре, и тогава я осени. Глождещото чувство, че пропуска нещо…
— Ти вече не пушиш! – възкликна Джорджи.
— Откъде ти хрумна? – Той я пусна и отиде да вземе чашата с уиски.
Тя бе забелязала, че той ухаеше на сапун и цитрусови плодове, но до този момент не бе направила очевидното заключение. Двамата бяха заедно от седем дни, как е могла да пропусне нещо толкова очевидно?
— Ти постоянно говориш за цигари, но нито веднъж не те видях да запалиш.
— Разбира се, че си ме видяла – отсече Брам и се тръшна на стола. – Пуша постоянно. Загасих поредната цигара малко преди да излезеш на терасата.