— Не, не си. Не миришеш на цигари и нито веднъж, докато търпях жалките ти целувки, не усетих вкуса на тютюн. Докато снимахме „Скип и Скутър”, да те целувам, беше все едно да целувам пепелник. Но сега… Наистина си спрял да пушиш.
Той сви рамене.
— Добре, разкри ме. Отказах цигарите, но само защото пия прекалено много и ми стана трудно да се справям наведнъж с два порока. – Поднесе чашата към устните си.
Добре поне че осъзнаваше колко погубващ е алкохолът. Дори сутрин го беше виждала с чаша в ръка, а снощи пи вино по време на вечерята. Както и тя, ала това беше единственото й питие за деня.
— Кога отказа цигарите?
Брам промърмори нещо неразбираемо.
— Какво?
— Вече ти казах – преди пет години.
— Пет години? – възкликна вбесено Джорджи. – Защо просто не каза отначало, че си спрял цигарите? Защо са всички тези подмолни игрички?
— Защото ми харесват.
Познаваше го и в същото време не го познаваше, но се бе изтощила постоянно да бъде нащрек.
— Уморена съм. Ще поговорим утре сутринта.
— Осъзнаваш, че не можем да продължаваме много дълго по този начин, нали?
Тя се престори, че не разбира.
— Все още не сме се избили един друг, така че според мен се справяме доста добре.
— Сега ти играеш игрички. – Кубчетата в чашата издрънчаха, когато я остави върху плочките и се надигна от стола. – Трябва да признаеш, че бях търпелив.
— Женени сме едва от седмица.
— Именно. Цяла седмица без секс.
— Ти си маниак. – Младата жена се извърна отново към вратата, ала той за пореден път я спря.
— Не се хваля, просто съобщавам един факт. Не очаквам да правим секс на първата среща, но обикновено така става. Най-много на втората.
— Очарователно. За твое нещастие, аз смятам, че една връзка първо трябва да укрепне. Но като се замисля, бракът се основава на взаимни компромиси и съм готова да направя такъв.
— Какъв по-точно?
Джорджи се престори, че размишлява.
— Ще правя секс с теб… след четвъртата ни среща.
— И какво по-точно е твоето определение за „среща”?
Тя махна нехайно с ръка.
— О, ще разбера, когато се случи.
— Обзалагам се, че ще разбереш. – Брам прокара палец по голата й ръка. – Честно казано, не се притеснявам много. И двамата знаем, че ти няма да издържиш дълго.
— Заради неустоимата ти сексуалност?
— И това, но и защото – да бъдем честни – ти си като зрял плод, готов да бъде откъснат.
— Така ли мислиш?
— Бейби, та ти си самото въплъщение на набъбващия оргазъм, готов всеки миг да експлодира.
Кожата й настръхна.
— О, нима?
— Разведена си от година. И тъй като Загубеняка е наполовина момиче, нищо не може да ме накара да повярвам, че е бил задоволителен любовник.
Съвсем очаквано – за съжаление – Джорджи се хвърли да защитава Ланс.
— Той беше невероятен любовник. Нежен и внимателен.
— Само във фантазиите ти.
— Вече свикнах със сарказма ти, така че не ме впечатляваш.
— За твой късмет, аз не съм нито нежен, нито внимателен. – Палецът му се плъзна в извивката на ръката й. – Харесвам грубия и неприличен секс. Или идеята да го направи със зрял мъж плаши нашата малка Скутър?
Джорджи се отдръпна.
— Какъв мъж? Пред себе си виждам само едно пораснало прекалено бързо хубавичко момче.
— Стига празни приказки, Джорджи. Заради теб се отказах от много неща, но няма да се откажа и от секса.
Тя знаеше, че няма да може дълго да избягва леглото му. Ако не му даде това, което иска, той нямаше да се поколебае да потърси някоя, която няма да му откаже прелестите си. Мразеше да се чувства като уловена в капан.
— Ти престани с празните приказки – тросна се Джорджи. – И двамата знаем, че шансът да бъдеш верен съпруг е по-малък от банковата ти сметка.
— Аз не съм Ланс Маркс.
— Точно така. Ланс ми изневери само с една жена. Докато при теб – ще бъдат легиони. – Размаха пръст пред съвършеното му лице. – Веднъж вече ме унизиха публично. Наречи ме прекалено чувствителна, но не желая да се случи отново.
— Шест месеца мога да се задоволя само с една жена. – Брам насочи поглед към гърдите й. – Ако е достатъчно добра в леглото, за да поддържа интереса ми.
Той нарочно я дразнеше и предизвикваше, но думите му я засегнаха болезнено и язвителният й отговор съвсем не прозвуча толкова язвително.
— В такъв случай очевидно имаме проблем.
Брам се намръщи.
— Хей, само аз имам право да те поставям на мястото ти. Ако се самообвиняваш, ще лишиш отношенията ни от цялата им пикантност.
Не биваше да показва ниско самочувствие пред него.
— Ще се постарая това повече да не се повтаря.