— Не мога да повярвам, че онзи чекиджия се е отнасял толкова зле с теб! – избухна Брам. – Проблемът е негов! Не твой!
— Зная.
— Не мисля, че знаеш. Бракът ти се е разпаднал по негова вина, не по твоя. Типове като Ланс се увличат по жени, които смятат за силни, и Загубеняка е решил, че Джейд е точно такава.
Търпението на Джорджи се изчерпа.
— Разбира се, че Джейд е точно такава! За нея няма нищо невъзможно! Тя е красавица, талантлива актриса, щедра и благородна. Доказва го с действията си. Помага на бедните и страдащите, спасява човешки животи. Благодарение на нея малките азиатски момичета сега ходят на училище и никой не ги принуждава да продават телата си на сексуални перверзници. Нищо чудно в най-скоро време да получи Нобеловата награда за мир. И при това напълно заслужено. Трудно е да се състезаваш с подобна съперница.
— Сигурен съм, че Ланс вече е започнал да го разбира.
Всички емоции, които Джорджи толкова отчаяно се стараеше да потисне, изведнъж изригнаха на повърхността.
— Аз също се старая да се грижа за хората!
Неочакваният й изблик го сепна и Брам примигва стреснато.
— Да, разбира се.
— Да, старая се! Зная колко страдание има по света. Зная и смятам да помогна с нещо. – Заповяда си да млъкне, но думите сами се изливаха от устата й. – Ще замина за Хаити. Веднага щом успея да го уредя. Ще купя лекарства, медицински материали и ще ги транспортирам до Хаити.
Той наклони глава и дълго остана мълчалив. Когато заговори, гласът му прозвуча необичайно нежно:
— Не мислиш ли, че това е малко… безсърдечно? Да използваш нещастието на една страна за самореклама?
Младата жена зарови лице в шепи. Той беше прав и тя изпита ненавист към себе си.
— О, господи, наистина съм ужасна.
Брам я хвана за раменете, извърна я към себе си и я притисна към гърдите си.
— Най-сетне се ожених и избрах най-голямата откачалка в Ел Ей.
Джорджи се чувстваше покрусена. Толкова я беше срам, а и не вярваше в искреното му съчувствие.
— Вкусът ти за жените винаги е бил скапан.
— И ограничен само до секса. – Той повдигна с пръст брадичката й. – Колкото и да съчувствам на позорния нервен срив, който току-що преживя, по-добре да се върнем към настоящите проблеми.
— По-добре да не го правим.
— Обещавам, че докато носиш моя фалшив диамант, няма да ти изневерявам.
— Обещанията ти не струват нищо. В мига, в който получиш своето, отново ще излезеш на лов, и двамата прекрасно го знаем.
— Грешиш. Стига, Джорджи, престани да се опъваш пред неизбежното.
— Нуждая се от още малко време, за да привикна с мисълта да съм уличница.
— Позволи ми малко да ускоря нещата – прошепна Брам и устата му завладя нейната.
Целувката беше истинска, наоколо нямаше фотографи, които да снимат, нито режисьори, готови да извикат: „Стоп камера!”. Джорджи понечи да се отдръпне, но изведнъж осъзна, че не желае. Това беше Брам. Тя отлично знаеше колко е двуличен той, колко малко означават целувките му и затова не очакваше нищо от него.
Езикът му се преплете с нейния в чувствен танц. Той се целуваше страхотно, а мъжките ласки й липсваха повече, отколкото искаше да признае. Прегърна го през раменете, опивайки се от вкуса му на тъмни нощи и предателски ветрове. На младежка измяна и безсърдечна раздяла. Но защото го познаваше твърде добре и защото започваше да вярва на себе си, тя не бе застрашена емоционално. Брам искаше да я използва. Чудесно. Тя също ще го използва. Само за кратко. За безкрайния миг на целувката.
Той притисна длан под кръста й и притегли бедрата й към своите. Беше твърд и възбуден и Джорджи смяташе да каже „не”, но съзнанието, че притежава силата да го спре, я накара да се забави. Пръстите му обвиха бедрото й. Само ако мъжът, който ухаеше толкова хубаво, целуваше се толкова добре, в чиито обятия се чувстваше така прекрасно, не беше Брам Шепърд.
Нощта и слабата светлина от спалнята й превръщаха очите му с цвят на лавандула в черен кехлибар.
— По дяволите, толкова те искам – изрече дрезгаво той.
Тъмният чувствен трепет, която я прониза, секна изведнъж от синкавобял проблясък.
— Мамка му! – изруга Брам и рязко вдигна глава.
Джорджи не разбра веднага какво става. Когато осъзна, че внезапната светлина е била от фотосветкавица, Брам вече се бе задействал. Прехвърли крака през перилото на терасата и скочи на покрива на долната веранда.
— Спри! – ахна ужасено Джорджи и се наведе над перилото. – Какво правиш?
Без да й обръща внимание, Брам прескачаше керемидите по покрива, точно както Ланс или дубльорът му в десетки филми. Светкавицата на фотоапарата, изглежда, бе дошла от клоните на голямото дърво, извисяващо се между къщата на Брам и съседната къща.