— Няма да се оженя за теб.
— Нито пък аз – разнесе се над терасата ужасяващо познат глас. – По-скоро ще спра да пия.
Джорджи скочи на крака и с изумление видя Брамуел Шепърд да се изкачва бавно по стъпалата откъм плажа. Спря се на най-горното. Устните му потрепваха в преднамерена насмешка.
Младата жена пое дълбоко дъх.
— Не искам да ви прекъсвам – подхвърли той и се облегна на перилото. – Това е най-интересният разговор, който съм подслушвал, откакто станах неволен свидетел как Скутър и приятелките й обсъждаха срамното си окосмяване. Трев, защо не си ми казвал, че си обратен? От днес нататък за нищо на света няма да се появя на публично място в твоята компания.
За разлика от Джорджи, Тревър се зарадва на прекъсването и размаха чашата си с маргарита към огряната от слънчевите лъчи глава на Брам.
— Та нали ти ме запозна с последното ми гадже!
— Сигурно не съм бил на себе си. – Бившият й партньор от сериала се втренчи изпитателно в Джорджи. – Като заговорихме за това… ти май не си на себе си. Изглеждаш ужасно.
Трябваше веднага да се махне от тук. Джорджи погледна към вратата, водеща към къщата, но жалките искри на собственото й достойнство все още тлееха в пепелта на самоуважението й. За нищо на света нямаше да позволи на негодника да я види как бяга, подвила безславно опашка.
— Какво търсиш тук? – попита тя рязко. – Не си се отбил случайно.
Той кимна към каната.
— Само не ми казвайте, че двамата се наливате с този боклук.
— Сигурен съм, че помниш къде държа твърдия алкохол.
Трев я изгледа загрижено.
— По-късно.
Брам разположи високото си стройно тяло в шезлонга срещу този на Джорджи. Песъчинките върху прасците му искряха като миниатюрни диаманти. Вятърът бе разрошил вълнистата му златисто-бронзова коса. Стомахът й се присви. Красив паднал ангел.
Образът беше заимстван от едно есе на добре познат телевизионен критик наскоро след скандала, сложил край на един от най-успешните телевизионни сериали. Тя и до днес помнеше няколко изречения:
„Всички с лекота можем да си представим Брам Шепърд на небесата. Лицето му е толкова съвършено, че останалите ангели не могат да се заставят да го прогонят, въпреки че е изпил осветеното вино до капка, съблазнил е хубавките ангели девици и е откраднал арфата в замяна на тази, която е проиграл на партия небесен покер. Наблюдаваме го как излага на опасност цялото ято, когато лети прекалено близо до слънцето, после се гмурка безразсъдно сред облаците надолу към морето. Но целият ангелски сонм е омагьосан от ширналото се в очите му лавандулово поле, от слънчевите лъчи, танцуващи в косите му, затова му прощават всички простъпки и прегрешения… докато последният му опасен плонж не повлече всички тях в калното тресавище.”
Брам отпусна глава на облегалката на шезлонга. Все още безупречният му профил се открои ясно на фона на небето. На трийсет и три, меките черти на безгрижната му, вечно търсеща наслади младост се бяха втвърдили, придавайки на ленивата му блестяща красота още по-разрушителна сила. Бронзовите нишки в косата му се преливаха със светлорусите кичури, цинизмът бе помрачил ангелския блясък на лавандуловите очи, язвителна усмивка повдигаше ъгълчетата на идеално симетричната уста.
На Джорджи й прилоша при мисълта, че един напълно безскрупулен човек като него бе подслушал разговора им с Тревър. Не можеше да избяга, не още, но краката й се подкосиха.
— Защо си тук? – попита изнемощяло и се отпусна на един от пластмасовите столове.
— Тъкмо се канех да ти кажа – намеси се Трев. – Брам понякога обитава другата ми къща малко по-надолу край брега, която се опитвам да продам. Тъй като е безработен, няма какво друго да прави, освен да се мотае наоколо и да ми досажда.
— Не съм съвсем безработен – възрази Брам и скръсти полепналите си с песъчинки глезени. Дори сводовете на ходилата му бяха елегантно извити като острие на ятаган. – Миналата седмица получих предложение да се излагам в едно ново реалити телевизионно шоу. Ако не бях здравата отцепен, когато ми звъннаха, навярно щях да приема. Но всяко зло за добро. – Размаха фините си пръсти. – Твърде много работа.