Тревър се опита да свали напрежението.
— Джорджи, нали знаеш, че го търпя само защото тайно копнея за прекрасното му тяло. Колко жалко, че не е обратен.
— Ти си твърде придирчив и изискан, за да копнееш за него – тросна се тя.
— Огледай го по-внимателно – посъветва я сухо Трев.
Не беше честно. Досега Брам отдавна трябваше да е мъртъв, убит от безбройните си пороци, но костеливото тяло, което тя помнеше от сериала „Скип и Скутър”, сега пращеше от здраве. Някогашният момчешки финес бе заменен със здрави и силни мускули. Под ръкава на бялата тениска, върху могъщия му бицепс, се виждаше сложна татуировка, а под тъмносините му плажни шорти се очертаваха стегнати мускулести бедра на професионален бегач. Гъстата му бронзово руса коса бе небрежно разрошена и нямаше и следа от бледата кожа, типична за Брам в миналото, както и махмурлукът. С изключение на упадъчното излъчване, прилепнало към него като лоша репутация, Брамуел Шепърд изглеждаше удивително здрав.
— Сега той тренира усърдно – прекъсна я Трев с театрален шепот, сякаш доверяваше особено пикантна клюка.
— Брам никога в живота си не е тренирал – отсече Джорджи. – Сдобил се е с тези мускули, като е продал и малкото останало от душата му.
Брам се усмихна и извърна към нея красивото си лице на порочен ангел.
— Я ми разкажи по-подробно за този твой план да възвърнеш гордостта си, омъжвайки се за Трев. Не е толкова интересно, както дискусията за срамните косми, но все пак…
Тя скръцна със зъби.
— Кълна се в Бога, че ако кажеш и една дума някому…
— Няма да каже – намеси се Тревър. – Нашият Брамуел не се интересува от никого другиго, освен от себе си.
Това беше самата истина. Но Джорджи не можеше да понесе мисълта, че той бе чул нещо толкова унизително. Двамата с Брам работиха заедно осем години. На седемнайсет той беше безразсъден егоист, но колкото повече растеше славата му, толкова поведението му ставаше все по-необуздано. Не беше трудно да се забележи, че с годините се е превърнал в един нетърпимо самовлюбен циник.
Шепърд нехайно кръстоса крака.
— Не смяташ ли, че още си твърде млада, за да се откажеш от истинската любов?
Джорджи се чувстваше като стогодишна. Приказният брак се бе провалил, слагайки край на мечтите й за семейство и мъж, който да я обича заради самата нея, а не заради това, с което тя би могла да помогне за кариерата му. Отново бутна слънчевите очила на носа си, опитвайки се да прецени коя опасност е по-голяма: дебнещите отвън чакали или звярът пред нея.
— Нямам намерение да обсъждам тази тема с теб.
— Остави я на мира, Брам – обади се Тревър. – Годината беше тежка за нея.
— Това е цената, която се плаща за всеобщото обожание – отвърна ехидно Брам.
— Е, теб поне не те грози подобна опасност – изсумтя пренебрежително Трев.
Брам взе нейната чаша с маргарита, отпи една глътка и потръпна отвратено.
— Никога досега не съм виждал зрителите да се вживяват толкова в развода на някоя знаменитост. Изненадан съм, че още никой от откачените ти фенове не се е самозапалил.
— Хората приемат Джорджи като член на семейството – поясни Тревър. – Те са отраснали със Скутър Браун.
Брам остави чашата.
— Те са отраснали и с мен.
— Но Джорджи и Скутър всъщност са една и съща личност – изтъкна Тревър. – За разлика от теб и Скип.
— И слава богу. – Брам се надигна от шезлонга. – Още ненавиждам онзи малък досаден натегач.
Но Джорджи обичаше Скип Скофийлд. Обичаше всичко в него. Голямото му сърце, предаността му, вечния му стремеж да брани Скутър от семейство Скофийлд. И най-вече това, че накрая се влюби в глупавото й кръгло лице и голямата уста, разтягаща се като гума. Обичаше всичко, с изключение на мъжа, в който Скип се превръщаше, когато камерите спираха да работят.
И сега тримата отново се върнаха към старата схема – Брам напада, а Тревър я защитава. Но тя вече не беше хлапе и можеше сама да се брани.
— Аз не мисля, че ненавиждаш Скип. Смятам, че ти винаги си искал да бъдеш Скип, но си толкова далеч от този идеален образ, че се преструваш, че го презираш.
— Може би си права – прозина се Брам. – Трев, сигурен ли си, че някой гост не е оставил малко трева наоколо? Или поне цигари?
— Сигурен съм – промърмори Тревър и в този момент телефонът иззвъня. – Не се убивайте взаимно, докато се обадя.
Домакинът влезе вътре.
Джорджи изведнъж изпита желание да накаже Брам за всичко, което той представляваше.
— Днес едва не ме стъпкаха до смърт. Благодаря ти за помощта – подметна тя хапливо.
— Ти се справи отлично. При това без татенцето. Това вече наистина ме изненада.