Мег и Томи слязоха от камиона.
— Ъхъ — промърмори той, — наистина искам да ги видя. Мислеха, че са ни впримчили, обаче май стана обратното. — Погледна Мег и добави: — Докато сме заедно, ще се измъкваме от всякакви каши, нали?
— Разбира се.
Парнъл прегърна през раменете умореното момче и го поведе към хамбара.
Мег потрепери от студения вятър и пъхна ръце в джобовете си. Изпитваше облекчение — поне в момента не носеше цялата отговорност.
Томи се обърна и подхвърли:
— Двамата с теб, мамо.
— Разбира се — повтори тя. Усмихна се. Сякаш се беше измъкнала от капана, в който досега не осъзнаваше, че е затворена; усещането за свобода беше опияняващо.