Двамата с татко намерихме и нещо друго. Ние бяхме решили да преровим старата къща и някои скринове в новата. Търсихме стари снимки, стари писания и неща, които са се запазили от миналото. Бяхме намерили множество снимки, както и една история на фамилията, написана от дядо Иван. В нея, на двадесетина листа, бе описан подробно животът на всички от хиляда осемстотин осемдесет и пета до хиляда деветстотин осемдесет и осма.
Прочетохме я с интерес. Историята бе написана с множество грешки, но с подробни описания на реални събития — без значение дали бяха хубави или лоши. Обаче никъде в нея не се споменаваше за „странни дни“. Отново бяхме в безизходица.
И в снимките, които намерихме в стария скрин, не съзряхме нищо интересно. Имаше както много стари, така и по-нови снимки, но не съдържаха нищо конкретно, което да ни даде дори и малък тласък за разгадаване на загадката.
Тогава видях ЗАКЛЮЧЕНИЯ ШКАФ!
Баща ми явно беше разгадал мислите ми, защото се обърна в същата посока и се усмихна. Шкафът се намираше в най-долния ред на старата секция. Лъч надежда премина през лицата на двама ни. Дали тук не беше скрито нещо интересно? Майката на татко е загубила ключа на шкафа още, когато татко е бил студент, десетина години преди аз да се родя. Тя му казала, че тук са скрити някакви стари черги и одеяла и нямало смисъл да се търси ключа. И повече не са го търсили. Аз зададох въпроса дали баба ми му е споменавала за нещо странно, случило се в детството ѝ, но той отговори, че не помни да е казвала нищо интересно.
С една отвертка разбихме шкафа. Вътре наистина имаше стари черги, скъсани одеяла и дрехи, от които се носеше миризма на старо. Започнахме да изваждаме едно по едно нещата. В дъното на шкафа, под всичките тези парцали намерихме предмет, опакован с парцали и завързан с много въжета. Върху него на малко парче хартия имаше надпис „не пипай“. Ние срязахме въжетата с една ножица и разкъсахме парцалите, с което беше увит предмета. Той се оказа стар АЛБУМ ЗА СНИМКИ!
Албум за снимки, опакован, здраво завързан и скрит в дъното на заключен шкаф!
Аз нетърпеливо взех албума и започнах да го разлиствам. В него имаше около шестдесет снимки. Отначало не забелязахме нищо особено — стари фотографи на хора, повечето от които от нашата фамилия, щракнати в едни или други интересни пози. Но по едно време забелязах, че на всяка снимка присъства някакъв МЪЖ, който не сме го виждали в нито един от другите албуми. Той винаги беше облечен с черно сако, беше усмихнат и сияещ, имаше извити мустаци и носеше бомбе.
Първите две снимки в албума бяха от хиляда деветстотин и осемнадесета година, от сватбата на прадядо и прабаба. И на двете присъстваха Недко, Таня и този човек, който по това време изглеждаше на около тридесет. След това се е снимал с всички членове на фамилията — дядо Асен, Петър, дядо Иван — по няколко пъти; видяхме и много общи фотографии на цялата фамилия. — Недко и Таня, тримата им сина, тогава юноши и… той! Най-интересно, че досега в нито една от снимките, с които разполагахме, членовете на фамилията не са снимани заедно, а в този албум имаше осем фамилни, в които обаче присъстваше непознатия! По-нататък снимките показваха сватбата на дядо Асен — бащата на татко, — като на всички мяркахме това лице, сякаш той беше част от фамилията. Татко изобщо не можеше да си спомни кой и какъв е той — може би просто защото не знаеше. А и на никоя снимка отзад нямаше конкретни надписи или имаше някои общи, като „Фамилия Недкови“.
Най-странна обаче се оказа последната. На нея присъстваха дядо Асен, баба Жана, татко, като току-що новородено бебе и… този човек, вече значително поостарял, с прошарени мустаци! Тримата се бяха прегърнали като много близки хора и се бяха събрали около количката с татко. Интересното в тази фотография беше, че непознатият държеше черен гоблен, върху който бе изобразена СВИНЯ! На гърба на снимката пишеше следното:
„Щастливото семейство Недкови с малкия Андрейчо, юни, четиридесет и пета“.
Ние веднага показахме снимките на леля и чичо. Леля също се зачуди какъв е този човек, след което изтъкна, че според нея ако открием кой е той, можем да намерим решението или част от решението на загадката.
На една снимка той се беше снимал с една съседка и с няколко непознати хора. Тази съседка беше баба Дорка. Ние отидохме при нея. Когато ни видя, тя ни попита какъв е този рев, който се носи от двора. Излъгахме я, че свинята майка на моменти полудява. След това ѝ показахме снимките, но тя ни рече, че изобщо не се сеща за такъв човек. Въпреки че дълго гледаше снимката с нейното собствено изображение, искрено не успя да си спомни нищо.