Нима това е светът, в който живеем? Какво се крие под красивата маска на видимото — тъмни, злокобни и богохулни същества или духове на мъртви, търсещи неполучено приживе възмездие? Къде се крие истината, защо не се показва наяве тъмната страна на света? Защото въпреки че повечето хора не вярват, съмняват се или не искат да повярват, истината е само една — ПРИЗРАЦИТЕ СЪЩЕСТВУВАТ! Съществуват така, както съществува БОГ, както съществуват хората, животните, растенията! Светът трябва да се дели на видим и невидим, на материален и духовен! Начинът не е да игнорираме реалното, а да го проучим и озаптим. Така биха могли да се спасят много хора, станали жертви на необуздан дух или на сатанинско чудовище, търсещо отмъщение. А няма кой да търси отговорност за такива жертви.
В такива коварни мисли мина цялото дежурство. Страх и лоши предчувствия разяждаха душата ми, изпиваха силите ми и погубваха волята ми. Телом бях на полето, но духом не можех да изляза от къщата, непрекъснато се питах дали демоничната твар ще се прояви отново — по-брутална и по-безкомпромисна от всякога.
В този ден останалите отпътували с колата до едно близко село — Друмци, където бе известно, че има свещеник екзорсист. Поговорили с него и той им обещал, че вдругиден ще дойде и ще опита да прогони свирепия дявол. След това се върнали и започнали да опаковат багажа (след случая от снощи ние решихме да напуснем мястото и повече да не се връщаме). Проблемът беше, че притежавахме много животни, растения, стока, зимнина и други ценни неща, които трябваше да продадем или да се отървем по някакъв начин от тях. Обаче сметнахме, че до два — три месеца ще сме напуснали окончателно мястото и ще живеем само в апартамента ни в града. Дотогава трябваше да тръпнем в страх, напрежение и злокобно очакване.
Докато Иво и майка опаковали багажа, татко и чичо купили от един майстор две малки стоманени врати за кочините, една дървена за двора и две големи стоманени врати за двата входа на къщата. До края на деня ги монтирали. Вечерта, малко преди да си дойда, те поговорили с някои от съседите, като ги питали дали знаят, че някога, много отдавна в нашата къща се е случило нещо ужасно, свързано със свиня. Питали ги също и за непознатия от снимките, дори им показвали снимките от албума. Но всички отговори били отрицателни. Бай Марко само споменал, че е чул от остатъчни слухове някаква странна история, свързана със свиня, обаче не знаел нищо конкретно.
Следващият ден мина само в приготовления за предстоящото идване на свещеника. Вече нямахме нито желания, нито сили да изучаваме загадката. Единственото, което искахме беше да се отървем от злокобното същество веднъж завинаги.
Трябваше да съберем почти всички парцали и стари дрехи и да ги поставим пред кочината. Също така да се сдобием с кръстове и светена вода. Когато отидохме до църквата да купим тези предмети, попитахме свещеника дали знае нещо за „странните дни“, случили се през месец август, хиляда деветстотин двадесет и трета. Свещеникът, петдесетгодишен крабовчанин с дълга, черна брада и плешиво теме, ни отговори, че не запознат с такъв случай, но през септември, двадесет и трета година са ЗАТВОРИЛИ ЦЪРКВАТА за две лета заради неспазване на задълженията и допускане на инциденти! А лицето от снимките му се струваше познато, но не можеше да се сети нищо повече (въпреки че според мен потръпна, като го видя). Когато му споменахме, че ще извършим екзорсистки ритуал в двора ни, той само примигна, погледна ни съчувствено и не каза нищо.
Двадесет и пети юли бе епилогът!
На този ден трябваше да извършим екзорсисткия ритуал за прогонване на духовете! На този ден светът ни показа най-черното, най-брутално и най-изродено свое лице! Това, което ни се случи, ни накара да се впуснем в стремителен бяг към спасението, пренебрегвайки стоката, животните и градините, пренебрегвайки всички ценни вещи и инструменти. Това, което ни се случи, бе толкова ужасно и богохулно, че едва ли ще мога да го опиша както бих искал, с цялата му тежест.
III
На двадесет и пети юли, в шестнадесет и тридесет дойде екзорсистът Отец Кирил. Той носеше със себе само една малка чанта. Когато го заведохме до епицентъра на събитията, той изрече следното:
— Усещам отрицателна енергия. Аз от дълго време се занимавам с екзорсизъм и вече мога да усетя такива неща.
Ние заковахме парцалите за стените на кочината и ги напръскахме със светена вода. След това застанахме на около метър от кочината. Отвътре се чу рев и нещо невидимо заблъска по стените! Ние се отдръпнахме стреснати, но Отец Кирил със спокоен тон ни каза: