— Не се страхувайте. Духовете не понасят светена вода. Получава се нещо като болка при евентуално съприкосновение.
— Ще се опитаме да не се страхуваме, Отче — отговорих му с лека нотка на ирония.
— Зная, че е страшно и ви предупреждавам, че ще станете свидетели на страховити неща. Но само ме слушайте и всичко ще бъде наред — посъветва ни Отец Кирил, сетне извади кръста си с думите: — Сега извадете и вие кръстовете и ги дръжте така, както аз го правя.
Той вдигна кръста недалеч от лицето си, горе-долу на височината на главата. Ние направихме същото.
После извади шишето със светена вода и пръсна малко в кочината. Чу се съскане! Отново рев! Блъскане!
— Кой си ти? Какво искаш от хората?
… дуууууум… дуууууум… дуууууум… — нещо невидимо заблъска по дъските на кочините.
— О, изчадие на Ада, о, проклетий демоне, напусни това място! Гдег, бдаб, хтерес хтуес…
… дууууум… — силата удари по гредите на покрива. Още един рев продъни околността.
— … остави това семейство на мира… мъртвите са мъртви и трябва да се преселят в мъртвия свят… Осуд ухталиган хшег… Гний в пъкъла! Гний в пъкъла!
… дуууууум… — чух тряскане на дъски. Стон, наподобяващ клане на животно, но много по-мощен!
— … напусни земята, напусни света на живите, Отиди в Ада, там, откъдето идваш… овадира урдоваз офралиган хшег…
Последва канонада от удари по стените на кочината. Отново се възнесоха сатанинските ревове — същите, които така дълбоко се набиваха в мозъка ми. Невидимият враг беше разярен.
— Виж Кръста Божий! Този кръст ни защитава нас и всички живи от злонамерените духове и ти не можеш да ни сториш нищо! Азук бдаб, асибанам хтуес!
… трясссс… — дясната стена на кочината се разруши. Дъските се отделиха от земята и започнаха да се въртят в кръг.
— Бог е с нас. Бог е в сърцата ни и ни предпазва. Аз, от името на Господ Бог, свещеният наш Учител, ти заповядвам: ВЪРНИ СЕ ТАМ, ОТКЪДЕТО СИ ДОШЪЛ!
… трясссс… — лявата стена на кочината също подаде… трясссс… — предната стена и вратата също. Всичко започна да лети във въздуха с хаотични движения.
Греди, летви, гвоздеи се премятаха, блъскаха, чупеха…
Една дъска мина на милиметри от главата ми, друга удари Отец Кирил, а трета майка „облиза“ майка по главата. Две големи греди прелетяха високо над нас. — Сприииии! — всичко хвърчеше и се трошеше. Някаква тънка летва ме тресна по корема. Аз се наведох, опитвайки да си поема дъх.
— Сприииии! — дебела и тежка греда удари татко.
— Сприии! Сприиии! Сприиии! — свещеникът бе насочил кръста към бушуващия ураган.
Изведнъж всичко спря. Реещите се във въздуха греди и летви се стовариха на земята. Ние бяхме приклекнали, държейки се за ударените места. Със свободните ръце бяхме хванали кръстовете.
— Време е за пауза. По-опасно е, отколкото очаквах.
— Ти го накара да спре?! — извика татко, мъчейки се да преодолее болката.
— Така е, но щом е спрял, нищо не мога да направя. Ако искаме да го прогоним, ще трябва да го предизвикаме отново — задъхано отвърна екзорсистът.
— И все пак, може ли да се разбере откъде идва този демон?
— Ако той пожелае, ще научите. Навярно някой осквернен дух не е намерил покой. Но не зная чий. Не зная и дали е човешки, прекалено е див и необуздан. За пръв път попадам на такъв звяр. Само нека мръднем малко по-назад, че тук е доста опасно.
Отдръпнахме се и насядахме на земята. Сега вече виждахме щетите, които нещото бе направило. Кочината беше цялата потрошена, а частите от нея бяха разпръснати по цялата околност.
Майка отиде до вкъщи и след малко се върна с цял плик филии с лютеница и салам.
— Това е за подкрепа — каза тя.
Хапнахме малко, колкото да се подсилим, и се приготвихме.
— Да започваме — решително обяви Отец Кирил. Той взе светената вода, приближи се до кочината и напръска почернялата кръв по пода. Тя започна да кипи и да съска. В този миг нещо блъсна свещеника и той отскочи назад, като се блъсна в нас. Отпред се чу пронизителен рев. След това всички животни в двора завиха с монотонен и протяжен вой…
В това време външната врата се отвори и влязоха някои от съседите — Ачо Торлака, баба Дорка, дядо Стефан, Вита Манова и кметът. Когато приближиха, Ачо се провикна:
— К’во става тук, мама му… — и млъкна като видя екзорсиста, нас, с кръстовете, и невидимия звяр, който местеше гредите и дъските. През това време отец Кирил беше насочил кръста си срещу надигащия се ураган и говореше нещо неразбираемо. Пукот! Рев! Чу се силен дрезгав звук, подобен на грачене! Съседите стояха на място, със зяпнали усти.