Отец Кирил изреждаше страховитите слова, които ми приличаха на заклинания. Кипящата черна кръв по пода сега започна да се видоизменя — ставаше хем течна, хем на някакви бучки, хем приличаше на гъста каша.
… дууууум… дууууум… — нещото биеше по стените и на другата кочина. Те се пукаха от силните ударни вълни. Дъските по пода започнаха да се надигат. Невидимият полтъргайст удряше и керемидите и гредите на навеса, който покриваше кочините. Ревът му беше неописуемо силен и зловещ. Чувах, че Отеца изрича думите:
— … асуматх агут, росипгон птолу… доброто ще победи злото, Бог ще победи сатаната…
… дууууум… дууууум…
Страховит сатанински рев, грачене, нещо като човешки говор. Между тях се извисяваха цвилене на кобила, грухтене на свиня, кудкудякане на кокошки.
Подът на кочината се надигна и се разцепи по средата, сякаш имаше нещо живо под него. Огромна земна маса изригна, удари се в керемидения покрив и рикошира. Едно камъче ме чукна по главата, пръст влезе в очите ми. Аз паднах на земята и закрих лицето си. Положението беше абсолютно неконтролируемо. До мен долиташе вика на екзорсиста:
— Сприиии! Сприиии! Сприиии!
Всичко беше утихнало. Чичо беше при мен и ми помагаше да стана. Забелязах, че и татко е намираше на земята и се държеше за дясната ръка, а майка се беше надвесила над него. Иво и леля бяха един до друг и се подкрепяха взаимно, успокоявани от Отец Кирил, който от своя страна се бе хванал за корема. Погледнах назад — бяха дошли още хора и ни наблюдаваха изумени, без да смеят да се приближат. Майка и леля отидоха при тях и им заобясняваха нещо. Свещеникът се приближи до мен, потупа ме по гърба и рече:
— Ти си много смело момче. Само трябва да издържиш. Всички трябва да издържи. Още малко. Приклещили сме го, но е много агресивен. Когато започнем пак, ще стоим още по-далеч.
После спомена същото и на останалите.
Идваха още и още хора. Баба Дорка, която беше сред тях, ме извика и ме попита дали сме добре:
— Страх ни е, няма какво да те лъжа, бабо Дорке. Виж какво ни се случва.
Тя се разплака и занарежда:
— Ех, как може да се случи такова проклятие на толкова добро семейство. Що не казахте по-рано бе, хора? Дано всичко мине добре. Спокойно, сине, попът си знае работата. Ще оправи нещата.
— Всичко ще бъде наред, вярваме го, бабо Дорке — изрекох аз пред любопитните и уплашени погледи на събралата се тълпа, въпреки че целия треперех.
— Росене, идвай — извика Иво. Вече се бяха наредили пред руините на кочината.
— Малко по-далече, нали ви казах! — чух да вика екзорсистът. — Може да стане опасно. Вземете по една врата или някаква метална платформа, за да се защитите!
Ритуалът започна. Този път Свещеникът започна с молитвата „Отче наш…“. Ние затаихме дъх в трескаво очакване. След това той продължи:
— Кой си ти? Какво си ти? Дай ни знак! Можем да ти помогнем, ако ни дадеш възможност да го направим! Можем да ти помогнем да намериш покой…
… — дуууууум… дууууум… дууууум…
— Ти си мъртъв. Ти трябва да оставиш света на живите и да се пренесеш в света на мъртвите. Остави живите на мира… Вбефур огут кресин икрер…
Изригна земна маса. Разнесе се нетърпимо зловоние. Дяволският рев отново раздра околността. Чуха се цвиленето на кобила, грухтенето на свиня, мякането на кози. Керемидите започнаха да се трошат, външната тоалетна се разклати. Части от греди и дъски излетяха напосоки, удряйки се в стените на кошарите. Полтъргайстът вилнееше със страшна сила. Бях взел изхвърлена врата от стар скрин, която ми осигуряваше някаква защита, но не знаех до кога ще издържи този щит.
— … доброто ще победи злото, слънцето ще победи мрака…
… дуууууууууммм…
Мощен взрив разтърси двора! На покрива беше зейнала огромна дупка. Отломки от керемиди и парчета от дъски забиха по керемидите на навеса. Лумна огън! Кипящата кръв започна да се изпарява, наподобявайки тъмна димна завеса. Черните пари придобиваха някакъв мрачен и зловещ образ.
— Гдег, бдаб, хтерес хтуес! Върви си, чедо на дявола, махни се от нас, о, проклетий демоне!…
… дууууууууммм… — още един взрив! Половината покрив на малкото дворче бе отнесен, а външната тоалетна бе съборена.
— Пазете сеее! — извика някой. В този миг части от покрива се посипаха пред нас.
Злото вилнееше безкомпромисно. Камъни, керемиди, летви, дъски играеха в зловещ спектакъл на ужаса, а огънят се разстилаше като вулканична лава по пода на разрушените кочини. От изпаренията на кръвта във въздуха постепенно се образуваше нещо с неясни очертания. Тази оформяща се пара се смеси с дима от огъня, в резултат на което се появи нещо страховито — огромно сиво-черно асиметрично ЛИЦЕ, две тъмни очи с неправилни форми, черна крива елипса на мястото на устата. Приличаше на някои от чудовищата от филмите на ужасите — не можах да го сравня с нищо реално на този свят. Сатанинският рев идваше от уродливата му уста, която сякаш бе вход към ада. Аз крещях от стрес, страх и ужас.