… дуууууумммм… дуууууууумммм… дуууууууммм…
Канонада от взривове! Входът и стените на третата кошара бяха отнесени, две от четирите подпорни греди на навеса също. Стената на дърварника зад втората кошара беше паднала. Огънят гореше със заплашителни размери. Зад мен идваха уплашените писъци и неимоверната паника на събралите се жители на селото. Огромното лице на ужаса бавно се издигаше и ревеше зверски, като заклан лъв, като изригваща лава. Смрадта стана непоносима, миришеше на мърша, на земя, на смърт.
… дуууууууумммм… — целият покрив на навеса литна във въздуха като изстрелващ се спътник.
— Пазете се! Бягайте! — викаше някой. Аз поставих вратата на скрина над главата си и отстъпих назад. Части от покрива паднаха отгоре.
— … напусни, иди си, изчадие адово… гдехум ухат бурет агун… — чувах свещеника, който бе вдигнал с една ръка хранилката на кокошките и отстъпваше назад.
— Бягайте през вратата! Тук е страшно!
— Всички назад! Бързо!
Какофонията беше ужасна. Взрив след взрив отекваха като бомбени снаряди. Ужасяваща смрад се носеше над главите ни като смъртоносна радиация. Дяволски звуци кънтяха, все едно бяха издавани от многочислена орда от варварски сатанински твари. Сякаш самият сатана беше слязъл на земята и ни приветстваше към свещена война между доброто и злото. Огънят вече се издигаше над кошарите, някъде нависоко в дима виждах зловещия образ, от който се разнасяше постоянно отдалечаващия се злокобен рев. Около него се рееха искри и пукотевици, наподобяващи светкавици и гръмотевици. Една искра удари втория етаж на кошарата и сеното се запали за част от секундата. Друга разтресе някое от дърветата в градината и го разцепи. Автомобилът избухна със страхотен гръм, отнасяйки дървения гараж и северната стена на третата кошара.
Аз побягнах заедно с другите към вратата за вътрешния двор, която беше задръстена от хора. Явно много жители на селото са дошли да видят какво става, но сега всеки се спасяваше както може. Имаше и такива, които стояха като парализирани, гледайки объркано и невярващо към зрелището и несъзнателно пречеха на движението. Отгоре падаха всякакви предмети, нещо беше ударило една баба и я беше повалило. Двама я влачеха към вратата на двора, отдалечавайки я от събитията.
Торнадо бушуваше безкомпромисно, вулкан хвърляше горяща лава в задименото небе, земетресение тръскаше със своя тревожен дяволски ритъм всичко около нас, пожар лумтеше бясно, осветявайки с игрива оранжево-жълта светлина обвитата в злокобна поквара къща. Горящи греди се мятаха и въртяха като обезумели в някакъв лудешки танц, огромни камъни изригваха от земята, носещи със себе си земна пръст. Двете кошари горяха с див, бесен огън. Високо над всичко, призрачно лице, обвито със светещ ореол от искри, ревеше диво и зловещо, с неистов вой. Дворът се бе превърнал в истинска арена на ужасите.
Когато влетях в тясната врата и стъпих по плочите на вътрешния двор, се втурнах заедно с всички навън. Сега забелязах, че се бе стъмнило, което означаваше, че ритуалът бе продължил близо пет часа. После излязох от двора на къщата и побягнах към площада. Видях, че пред мен бягаше Иво, размахвайки ръце напосоки, обзет от лудешка паника. Всички тичахме към спасението, отмалели и отпаднали заради кошмарните преживявания.
Някъде чух гласа на майка:
— Росенееее, Ивоооо, къде стеееее?
— Тук сме, майкоооо! — извиках, като в същото време се обърнах видях майка и татко някъде назад. Махнах с ръце, осветен от светлината на бушуващия пожар.
Тичахме към площада. Задъхани, отмалели и изморени, ние нямахме сили да говорим. Отстрани Отец Кирил крещеше:
— Духът е изгонен, може да се приберете спокойно!
Но нито аз, нито майка, татко и брат ми имахме намерение да се връщаме. Леля и чичо ни настигнаха и закрачиха редом с нас. Отпред бягаха много други хора, зад нас също, сякаш цялото село бе дошло да наблюдава варварското представление. Някъде се чу познатото цвилене на кобила, ревът на свинята и квиченето на прасенцата. Наоколо кокошки изкудкудякаха. Навярно някой добър човек бе решил да пусне нашите животни на свобода, вместо да останат в плен на онова прокълнато място.
Спряхме на площада зад църквата. Бяхме само семейството ми, чичо, леля, екзорсистът, баба Дорка и още трима човека — навярно останалите се бяха запътили към домовете си. Седнахме задъхани и изтощени. Баба Дорка се приближи до нас и ни нареди: