— Тази вечер ще спите при мен.
Татко и отвърна:
— Благодаря ти!
Когато се успокоихме, се разплатихме с Отеца и му благодарихме за риска, който пое да ни спаси от врага. Той ни отговори, че за него това е човешки дълг и обича да помага на хората в трудни моменти. Накрая го попитахме:
— На какво може да се дължи това?
— Вероятно е следствие от зловещо събитие, станало се в миналото. В много случаи това е причината духовете да не отиват там, където им е мястото и да се появяват през определени периоди да напомнят за себе си.
— Какво може да е това нещо? Вероятно сте разбрал, докато извършвахте ритуала.
— Вие казахте, че в миналото се е случило нещо, което е свързано със свиня. Може би точно това е предизвикало този коварен демон. ДНЕС НЕ ОБЩУВАХ С ЧОВЕШКИ ДУХ! Човешкия дух е разумен и покорен, с него мога да се разбера много по-лесно.
— Има ли с какво да се прибереш, Отче? Ако нямаш, ела у нас. Има много легла — предложи услугите си гостоприемната баба Дорка.
— Благодаря, но съм с кола. Паркирах я ето там, пред площада. За всеки случай.
Нощта прекарахме у баба Дорка. Аз спах дълбоко и непробудно. Сутринта събрахме джобните си пари и се приготвихме за път. На отиване към спирката на автобуса погледнахме отново към двора на къщата ни. Зловещите руини от кошарите стърчаха като черни надгробни паметници. Сетих се, че през нощта, когато се мъчех да заспя върху удобното старо легло, в просъница чух да вие пожарна. Вероятно някой се е обадил на пожарникарите да дойдат и да загасят пожара.
В мрачната и дъждовна утрин, когато се качихме на ръждивия автобус за Белоградчик, ние си дадохме дума, че повече НИКОГА няма да стъпим тук.
IV
Около месец след това ни се обади кметът, за да ни каже, че е по работа в Белоградчик, и поиска да се видим. Ние го поканихме у нас. Той носеше един брой на „Крабовско лято“ от осми май, двадесет и четвърта година, намерен при почистване под един от шкафовете на архива. В него имаше следната статия:
„Вчера жителите на селото поискаха да линчуват фамилия Недкови. Много хора се бяха събрали пред дома им с мотики, лопати, кирки, като викаха «Фамилия Недкови далече от селото!». След около час дошла гражданска отбрана и разпръснала тълпата. Пред дома им е поставен дежурен часовой да ги пази. Причината за тези изблици е, че фамилия Недкови е виновна за «странните дни», които сполетяха селото“.
Но колкото и да е показателна, статията не описваше конкретно какво се е случило през време на „странните дни“ — въпреки че тук определено ставаше дума за опит за линчуване. Ситуацията около тази загадка се заплиташе още повече и повече, вместо да се отпушва.
Макар и много далеч от това село, аз продължавах да мисля и да разсъждавам по необяснимите събития, които така дълбоко бяха прояли съзнанието ми, че никога, до края на живота си, нямаше да се отърва от тях. Фактите бяха налице, просто нещо ЛИПСВАШЕ, което да ги свърже в определена теория. Ето какви бяха те.
През хиляда деветстотин двадесет и трета някой от нашата фамилия е направил нещо зашеметяващо, нещо потресаващо и пагубно за жителите на Крабово, което по някакъв начин било свързано със свиня. Цялото село е изпаднало в паника, в страх и стрес. Това навярно е причината баба Таня да получи сърдечен удар. Това навярно е причината за опита за линчуване на фамилията. Заради този случай половината жители на Крабово продали свинете си. И абсолютно никой не иска да споменава за това, все едно хората са се опитали да го изтрият от спомените си. И най-вероятно заради станалото са затворили църквата за две години.
Но някак не се връзваше. Прадядо ми Недко е бил архитект, бил е уважаван от цялото село до смъртта си. Много пъти хората в Крабово са ми говорили с носталгия за неговите големи дела. Дядо Асен, който тогава е бил на четиринадесет години, се славел като миролюбив човек, работел в администрацията и отново бил уважаван от всеки. Иван и Петър, въпреки че тогава са били малки деца и едва ли са имали вина за събитията, също били на почит и уважение сред съселяните си. Най-интересното е, че винаги сме имали свине, но не помня някой да е казвал нещо особено за тях.
Остава непознатият? Кой е той и каква е била ролята му във фамилията и в цялата тази бъркотия? Защо му отдават такава чест, а после се губи безследно през четиридесетте и никой не си спомня нищо за него, все едно не е съществувал. Защо снимките му са скрити дълбоко в заключения шкаф с изгубения ключ? Явно не са искали никой да ги види. И все пак, много лесно биха могли да ги изгорят, но по една или друга причина са ги запазили.