И още, какво са направили с броевете на „Крабовско лято“ през август, двадесет и трета. Защо липсват в архива? Какво ли е било написано в тях? Дали е ставало дума за свръхестествено явление или за някаква злокобна, смразяваща кръвта тайна?
Ровех се отново и отново в миналото, търсех в градската библиотека всичко, издавано през онези лета, търсих за причини, които могат да доведат до подобни инциденти, търсих данни за изчезнали и починали хора през четиридесетте, ходих до полицията със снимките на непознатия да проверя кой е той, допитах се дори до врачки и гадателки. Но нищо! НЕ ОТКРИХ АБСОЛЮТНО НИЩО! Сякаш нещо ми пречеше, спираше или отклоняваше от верния път.
V
И така, уважаеми читатели, загадката остана нерешена. Именно затова съм отново в Крабово, в центъра на всички загадъчни и страховити събития, за да търся нещо, някаква улика, която да ме доведе до истината. Ето ме в малкото дворче и пристъпвам към това, което е останало от кочините.
Вече не усещах онази призрачна и злокобна атмосфера, защото всичко наоколо символизираше разрухата. Започнах да местя най-напред големите греди, а после камъните, керемидите и изгорелите летви и греди. Ръцете ми се покриха със сажди, но аз не се отказвах. След малко се разкриха дъските на пода. Махнах няколко летви, вероятно останки от стените на някоя от кочините и видях, че на пода, покрит с камъни и пръст, под един черен куп от изгоряла дървесина, се е показал ПРЕДМЕТ! Беше нетипичен за опустошената околност! Този предмет или си е бил тук, или е поставен от някой след взрива — не можех да преценя коя от тези две теории е правилната — макар че първата ми изглеждаше по-вероятна. Протегнах ръка и го докоснах — беше плат. Опитах се да го издърпам, но някакви керемиди го бяха притиснали. Поместих ги и го извадих, след това го почистих от прахта и саждите.
Беше ГОБЛЕН с изображение на СВИНЯ!
Това беше същият гоблен от семейната снимка с непознатия в заключения албум!
$orig_title=Загадката на „странните дни“
$type=novelette
$year=2011
Зловещото наказание
1
Кевин се събуждаше бавно. Усети хлад. Протегна ръце и напипа нещо рохкаво, влажно и студено. „Какво, по дяволите, е това?“ — каза си в просъница той. Наоколо беше тъмно, долавяше се приятен лек ветрец. Отвори очи. В мрака фокусира бял предмет с правоъгълна форма. Паметна плоча?!
Той се изправи рязко и се огледа. Намираше се в гробище. Какво правеше тук? Какво се случваше с него? Той се завъртя на всички страни и се огледа. Пълната луна осветяваше с белезникава светлина околността.
Кевин се опита да си спомни поради каква причина се е озовал тук. Снощи до полунощ се бе подвизавал в близкия бар, където бе изпил около литър джин, сетне се бе прибрал и бе изпил още двеста грама ром. И си бе легнал. На своето собствено легло, в своя собствен дом. Не беше пиян — поне не толкова, че да не си спомня нищо. Обаче някак си се бе събудил на гробището. Защо точно тук? Нямаше никакво нормално обяснение, никаква логика. Той потърка очи и пое глътка въздух, за да се освежи.
Със сигурност беше някаква шега. Някой му беше направил гнусен номер. Въпросът бе кой. В кръчмата бе пил джин с Хари Гугъла и Силвестър — двама от най-видните местни пияници, сред които и Кевин заемаше достойно място. Ах, тези копелета, ще им се върне тъпкано. Само че как са го пренесли, без да усети? С приспивателно?! Разбира се, в джина му са сложили приспивателно! Не, не е от това. Той се бе прибрал рано, беше гледал телевизия до около три-четири след полунощ и бе пил ром. А дали не е от рома? Едва ли, вече няколко дена беше пил от него и досега нищо му нямаше. Беше си легнал почти трезвен и се беше събудил тук. Кой, по дяволите, се бе изгаврил с него? И как?
Той погледна гроба, върху който се намираше. Приближи се и прочете надписа:
„Матю Стракър, роден 15 октомври 1922 година, починал 23 март 2005 година.“
Отдръпна се ужасен! Не, това бе невъзможно! Той не вярваше в духове или вампири, но този надпис го ужаси до такава степен, все едно бе видял подобно същество. Ако нарочно са го довлекли на този гроб, това вече бе гавра. Или някой ЗНАЕ! О, Господи, само това не! Възможно ли е някой да го е видял през онази нощ и да знае всичко? Ако е така, защо досега не се бе разкрил. Да го мъкне до гробището беше глупав начин да покаже, че знае за престъплението — можеше просто да отиде в полицията. Навярно защото всичко бе станало преди две години, бе минало много време и нищо не може да се докаже. А имаше много по-умни начини човек да покаже, че знае някаква тайна. Например да му праща писма. Или да му натяква или намеква, щом го срещне на улицата. Но не и да го влачи на около миля разстояние до гроба на жертвата. Не, не беше това. Кевин въздъхна.