Остава някой снощи да се е изгаврил с него и по нелепа случайност го е довлякъл точно до този гроб. Или това е бил самият Матю Стракър, възкръснал от света на мъртвите и търсещ отмъщение. На Кевин изведнъж му се подкосиха краката от страх.
2
Преди две години старият Матю бе още жив, въпреки че се бе превърнал в жив труп. На осемдесет и три години, с много болести зад гърба, той все пак крепеше по някакъв начин съществуването си. Преди седем лета жена му почина, а малко след нея и синът му. Единствено остана дъщеря му, която беше щастливо омъжена с две деца, но живееше в Чикаго и рядко го посещаваше. Е, не чак толкова рядко, имайки предвид огромното разстояние между Чикаго и Карпус, но за един възрастен човек като него, който едва ходи, посещения седем или осем пъти годишно — за по няколко дена — бяха изключително недостатъчни.
Ала това нямаше голямо значение за събитието, което предстоеше. На двадесет и първи март Кевин видя стария Матю да се прибира отнякъде. Той носеше куфар! Никога не бе виждал Матю с подобно нещо, винаги премяташе някакви стари пликове, в които държеше нещата си. А днес беше с куфар! На Кевин му стана чудно откъде този беден старец се бе сдобил с куфар. И по-важното — какво имаше в него? Пари ли? Може би старият е забогатял, защото дъщеря му е пратила голяма сума пари. За какво ли? Как за какво — за съхранение. Кой ще се усъмни, че толкова грохнал и дрипав старец ще има толкова пари.
Кевин прие това с усмивка. Нека живее — и без това не му остава много, поне да е както трябва. И въпреки, че Кевин беше беден тридесетгодишен ерген, рядко намираше работа и понякога му се налагаше да краде, той не завидя на стария Матю Стракър.
Но не и след като изпи няколко чаши нискокачествен ром в кръчмата. Тогава в съзнанието на мъжа отново изникна куфарът. Куфарът с парите! Тоя дъртак имаше толкова мангизи, че с тях Кевин би живял спокойно, без да работи, поне тридесет години.
Когато се прибираше от кръчмата, той погледна през прозореца на схлупената матюва къща. И го видя. Куфарът стоеше на един диван в кухнята. Кевин се прибра и започна да обмисля варианти как да се добере до ценната вещ.
Вече беше в градинката на Матю и го чакаше да излезе от къщата. Беше се скрил до някакъв голям сандък, а в ръцете си държеше дебела и здрава летва. Когато Матю излезе до улицата, Кевин се шмугна в къщата и отиде направо в кухнята. Взе куфарът и се опита да го отвори, но в този момент домакинът се появи. Похитителят се обърна стреснат и видя Матю да го гледа с ококорени очи. Старецът беше шокиран от срещата. Но Кевин, който отдавна се занимаваше и с кражби, бързо се окопити (за разлика от домакина, който стоеше неподвижен), замахна с летвата и го удари по гърдите. Не искаше да го убива, Бог му е свидетел. В последния момент отклони летвата към гърдите му, за да не го удари по главата. Но старият човек се хвана за гърдите и се строполи бездиханен на пода.
Сега Кевин беше в шок! Никога не му се бе случвало такова нещо. Сега щеше да има неприятности, големи неприятности. След известно време се окопити и хвана ръката на Матю, за да напипа пулс. Нямаше. Навярно беше мъртъв.
Кевин отиде до куфара и го отвори. Вътре имаше дрехи. Само и единствено дрехи. Той падна на колене и изрече тихо, но ядосано:
— Мамка му! Мамка му! Шибана работа!
Бе убил човек заради някакви стари дрехи. Ами сега? Какво щеше да предприеме? Той видя, че старецът се бе хванал за гърдите, а очите му бяха широко отворени. Всички ще помислят, че е умрял от естествена смърт. Той не трябваше да мести тялото или да го пали, да го изхвърля в дълбоки води или да го заравя. Просто трябваше да го остави така и да излезе тихомълком, все едно не е влизал. Щяха да констатират инфаркт или друга сърдечна болест.
Така и направи. Остави трупа в положението, в което се намираше и се прибра. Веднага след това легна да спи и сънува старецът, който беше озлобял от деянието му и искаше да му отмъсти. Но това бе само сън. Просто лош сън.
Подир два дена съседът Паркър решил да намине да види стария Матю и се натъкнал на трупа. След това и дъщеря му пристигна от Чикаго. Нямаше разследване, нямаше експертизи. Просто погребаха мъртвия и всичко продължи постарому.
В началото Кевин сънуваше жертвата си, може би защото въпреки суровия си характер, изпитваше някаква вина, че е отнел човешки живот. Старият беше гневен, озлобен към него, готвещ отмъщение. И когато Кевин се будеше, винаги изпитваше огромно облекчение. След това сънищата престанаха. Животът му навлезе в обичайния си ритъм.